Дванайсето упражнение СКАЧАНЕ

Дванайсето упражнение СКАЧАНЕ

             

                        Посвещение – Спасение

        То е от Бога. Свързано е с Покаянието. Човекът получава подкрепата на Невидимия свят и Бог го изпраща на обучение в света. То значи максимално развитие на вътрешните му сили. Това е невъзможно без дълбока и искрена вяра в Бога. Човекът започва разумно да използва условията на настоящия живот и да се повдигне в развитието си. Получава се правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека. Спасеният получава свободен достъп до астралния свят. Абсолютната вяра предполага приемане в себе си на Христа. Плод на това вътрешно единение е окончателното ликвидиране с личната карма. Човекът е на крачка от окончателната победа над злото и смъртта вече  няма власт над него.

         В Паневритмията тази стъпка обхваща Упражненията от Единайсето /Евера/ да Двайсето /Побеждавам/.


       Чувства:  Преклонение и възторг  пред Божественото. Чувство на велика радост от съвършенството на Божествения живот.

      Емоции: Стремеж към Божественото, Великото, Вечното. Усещане за летене (опит за левитация). Импулс за стремеж към Висшите светове. Тържество, че Любовта и Мъдростта се приллагат в живота.

       Основната тема: Осмислянето на човешкия живот – само чрез Божественото. (Символично – Осъзнаване смисъла на живота  – стремежа към съвършенство.)

      Идеи:

1. Само Божественото може да осмисли живота на човека.

2. Съвършенството на Божествения живот носи радост  и упование  за щастие у човека.

3. Борбата между Божественото и човешкото, която се води във вътрешния свят на човека.

4. Пътят към съвършенството не може да се извърви бързо и лесно. Няма път напряко. Трябва да се извърви целия път – всичките седем  Посвещения.

       Мисли на Учителя:

     „Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота ви.Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот.“

                                                                   „Трите живота“ томм 1 (ООКл) 1942г. София

     „Това е тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат  в  живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу — покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което следва — туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света“

                                                                       „Паневритмия 1938г- София

             Символика: Навеждаме се на 90 градуса напред – това показва, че във вътрешния свят на човека се води борба между силите на Божественото и човешкото. Покланяме се пред Божественото. При покланянето ръцете първо се насочват напред към центъра, към Бог, откъдето вземат енергията на Любовта (Бог е Любов). В края на поклона те вече са насочени навън, към периферията (другите същества), на които предаваме тази енергия. Ние ставаме проводник на силите от центъра към периферията ( от Бог към другите). Учителят казва: „Аз няма да ви кажа защо е създаден човека, но ще ви кажа защо е изпратен на Земята. За да служи за връзка между световете…“ Главата е към центъра (Бог). Подскачаме – поднасяме своята радост към Великото в света, на което служим. Пляскаме с ръце над главата – уравновесяваме двата полюса чрез дясната и лявата ръка – Мъдростта и Любовта. Приземяваме се елегантно. Краката леко се прегъват в коленете, като че потъваме в земята. Импулсът, който получаваме от Висшите светове изпълва всички клетки на тялото ни.

           Музика: „Скачане“ № 12, 15 такта.

           Изходно положение

          Изпълнителите са обърнати с лице към центъра на кръга. Краката са прибрани, а ръцете са отвесно нагоре, успоредни една на друга с длани напред.

          Ход на движенията

   1-  ви   такг, 1-во време: тялото от кръста нагоре се навежда напред до хоризонтално положение. Ръцете се движат заед­но с тялото, като образуват една линия с гърба.

          2- ри такт, 1-во време: ръцете продължават движението си до долу и после нагоре зад тялото, докато горната част на тялото остава хоризонтално напред.

          2-ро време: ръцете стигнали хоризонтално назад от тялото се връщат с устрем напред и нагоре, докато в същот време леко се прикляква и тялото започва да се изправя.

          3 – то време: подскачане на място като ръцете се тласкат с устрем напред и нагоре и пляскат над главата .

          3- ти такт: стъпване на земята с прибрани крака. Ръцете с разтварят и заемат изходното положение. Тези движения с изпълняват 5 пъти, т.е. 15 такта.

          При завършване на упражнението ръцете с длани напред се свалят надолу от двете страни на тялото. Тялото с обръща надясно по посока на общото движение.

       Тоналност до мажор – цвят червен, активизира и динамизира усилията ни.

       Дишане – Преди началото поемаме дълбоко въздух. При първите четири ноти – Издишваме, като мислено изпяваме: „Нагоре да …“   Вдишваме, като мислено изпяваме: „полетим…“ и т.н. Тази срема се повтаря 5 пъти.


       Според мен: Наистина чувствам Упражнението „Скачане“ като опит за летене. В началото и в края на всеки от петте цикъла на Упражнението, поглеждайки ръцете си, насочени нагоре към небето си представям, че летя. В края на Упражнението усещам, сякаш предавам някаква енергия нагоре, към небето. Може би енергията на Обичта, която е отразената от другите същества енергия на Божията Любов. Любовта, която Бог им изпрати чрез мен в началото на Упражнението чрез насочените ми към центъра на кръга ръце. Усещането е изключително.

 

 

Паневритмията-път на душата към Бога , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *