Единайсето упражнение ЕВЕРА

Единайсето упражнение ЕВЕРА

                 Посвещение – Спасение
       То е от Бога. Свързано е с Покаянието. Човекът получава подкрепата на Невидимия свят и Бог го изпраща на обучение в света. То значи максимално развитие на вътрешните му сили. Това е невъзможно без дълбока и искрена вяра в Бога. Човекът започва разумно да използва условията на настоящия живот и да се повдигне в развитието си. Получава се правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека. Спасеният получава свободен достъп до астралния свят. Абсолютната вяра предполага приемане в себе си на Христа. Плод на това вътрешно единение е окончателното ликвидиране с личната карма. Човекът е на крачка от окончателната победа над злото и смъртта вече  няма власт над него.
        В Паневритмията тази стъпка обхваща Упражненията от Единайсето /Евера/ да Двайсето /Побеждавам/.
          Чувства и емоции:  Благоговение към Бога, представляван от Слънцето. Радост от едно нова усещане, свързано с докосването до Божественото чрез творчество и стремеж към творчество в света на Истината. Хармония, вдъхновение, покой, радост, възторг, упование, яснота.
        Основната тема: Осъзнаването на човека. Започваме да градим Духовния си свят.
      Идеи:
       1.Изграждане на Духовната ни същност чрез движение към Истината, която представлява великата реалност, лежаща в основата на Битието. Това се осъществява чрез приложение на Любовта и Мъдростта, които вграждаме в свена на Истината чрез волята си.
      2.Идеята за осъзнаване на Слънцето като основен фактор в еволлюцията на човека.
                                                                                Мисли на Учителя:
        „Като изучава посоката на своето движение, човек се домогва до истината, която е толкова необходима за човеш­кия ум, колкото светлината за неговите очи. Както слънче­вата светлина и нейните лъчи са необходими за физическия свят, така и истината и нейните лъчи са необходими за умствения и духовния свят“ [„Трите живота“  том 1 (оок) 1942г., с. 120].
        „Първият основен закон подразбира приложение на исти­ната. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер.     
       Вторият основен закон е приложението на мъдростта и знаниетр. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и любов. Човек живее докато учи. Животът не е нищо друго освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божественото начало.  
       Третият основен закон е любовта, която ражда живота.        
       Това значи да се стреми човек към Божествената мъд­рост, която дава знание; към истината, която дава свобода; към любовта, която дава живот, към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила; към свободата, която дава простор на човешката душа“.[„Трите живота“  том 1 (оок) 1942г, с. 309, 310].
          Тоналност фа мажор – зелен цвят – хармония, покой, яснота. Действат силите на растенето. В духовния свят на човека той носи упование и надежда. Свързваме го със сърдечната чакра Анахата, където се уравновесяват енергиите на горните три и долните три чакри. Принципът й е свързан с абсолютното равновесие. Ние вграждаме това равновесие в Духовния си свят. Това е посланието на ЕВЕРА и на следващите десет упражнения от посвещението Спасение.
        В началото тялото ни е с лице към центъра на кръга. Така правим контакт с Бог – Принципа на Любовта (Бог е Любов). В този момет би трябвало реално да усетим как Любовта ни обгръща. Ръцете сключват еволюционния ъгъл от 45 градуса към хоризонта, долу вляво.
        Обръщаме се в ляво и дясно и всяко обръщане се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на Любовта и Мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръща­нето към ляво — туй е женския принцип, възприемане на Любовта. Обръщането към дясно — туй е мъжкият принцип, възприемане на Мъдростта. А движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно — туй е движението към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдрост­та в живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движе­нието напред — това е подтикване на нашия растеж, на умствения и целия прогрес изобщо. Добре е човек да се стреми към Божествената Мъдрост, която дава познание, към Истината, която дава Свобода, към Любовта, която дава живот, към знанието, което дава сила, към Свободата, която дава простор на човешката душа.
            Завъртаме се надясно, за момент оставаме с лице към посоката на движение и ръцете се вдигат горе, под ъгъл от 45 градуса. Това движение напред свързваме с принципа на Истината. Истината е движение във вечното настояще. С това движение чрез волята вграждаме Любовта, която сме приели от Бога и тя става част от духовната ни същност.
            В следващото движение се обръщаме с гръб към центъра на кръга и ръцете ни слизат под хоризонта под ъгъл 45 градуса, долу вдясно. Така правим контакт със всички форми на живот, които изпълат света (Принципът на Мъдростта ги е сътворил). Усещаме реално, че те също са изпълнени с любовта на Бога. У нас започва да пулсира животът на Цялото.
             Завъртаме се отново напред по посока на движението с ръце горе под ъгъл от 45 градуса – така вграждаме чрез волятя принципа на Мъдростта в своята душа. Така достигаме до Великата Истина – Единството на живота. Ъгълът от 45 градуса е еволюционен. Той е свързан с точките, от където тече творческата съграждаща живота енергия на Битието. Добре би било да се научим да усещаме тока на жизнените енергии и кръга, по който те се движат в нашето тяло.
        Паралелното свижение на двете ръце, които винаги са успоредни в това упражнение, означава път, движение.
        Евера означава роден от Слънцето. Новозаветния живот започва с осъзнаването на Слънцето като основен фактор в еволюцията на човека.
       Музика: „Евера“, мелодия №11, 68 такта.
        Изходно положение
        Тялото е обърнато към центъра. Тежестта на тялото е върху левия крак. Десният крак е опънат надясно, на пръсти. Двете ръце с длани надолу са леко опънати вляво и встрани. Дясната ръка е свита пред гърдите, а лявата е протегната вляво. И двете са с длани надолу.
Ход на движенията
       1- ви  такт: тежестта на тялото се премества върху десния крак, а левият се опира на пръсти. Ръцете, успоредни една на друга, описват низходящи дъги и се изкачват нагоре и надясно до 45°.
     2-ри такт: тялото се обръща надясно, като се прави стъпка напред с левия крак по посока на движението. Десният крак е назад, опрян на пръсти. Едновременно с това ръцете с устрем се изнасят напред и нагоре до 45°. Дланите са една срещу друга. При това движение лявата страна на тялото е в посока към центъра.
      3 – ти такт: тялото се обръща надясно с гръб към центъра. Премества се тежестта на тялото върху десния крак, а левият крак е опрян на пръсти. Едновременно с това ръцете описват низходяща крива и се връщат в изходното положение.
     4-ти такт: движенията са същите както при 1-ви такт, но в обратна посока — наляво, като изпълнителите са с гръб към центъра.
     5- ти  такт: също както при 2-ри такт, но се прави удължена пъпка с десния крак по посока на движението на кръга.
        6-ти такт: също като 3-ти такт, но изпълнителите са с лице към центъра. Движенията на ръцете и изместването тежест­та на тялото се правят на лявата страна, при което става връщане в изходното положение.
       От 7-ми такт нататък тези движения се повтарят до края на мелодия №11.
        Упражнението завършва на 68-ия такт със стъпка на левия крак напред по посока на движението, също както при 2-ия такт.
                Мои разсъждения:
            При изпълняването на „Евера“ е много лесно да се усети преминаването на енергията от Невидимия свят.  Тя преминава през ръцете, когато са в горно положение под еволюционния ъгъл от 45 градуса. За да я почувства човек е необходимо да насочи вниманието си към ръцете и да си представи как Божественият импулс протича през тях и отива в сърцето. Усещането е неописуемо.  Особено важно е ръцете да  бъдат опънати в най – крайната точка на движението им нагоре. Учителят казва: „Енергията тече само по опънати ръце.“
       По време на изпълненията на движенията  краката ми не се отделят от земята при пренасяне тежестта на тялото.
         Иска ми се да споделя някои напътствия от Учителя, дадени в Беседата му „Тайни и откровения“ държана на 06.05.1936 , 10:07 , Сряда, До стената на бивака на Витоша след гимнастическите упражнения. Мнозина са склонни да мислят, че те се отнасят само за гимнастическите упражнения(Седемте и Двадесет и едното), но на мен това не ми звучи сериозно. Самата Паневритммия в началото е била наричана от Учителя гимнастика, а в последствие се е обособила като отделно групово динамично медитативно занимание. Но принципите и целта и на Паневритмията, и на гимнастическаите упражнения са едни и същи – установяване на връзка с Невидимия свят и работа на ученика върху себе си.
       „Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, да ги усвоите добре, да играете пластично и в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер. Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центъра. Ако движите правилно ръцете ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите добре с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам.“
         „После пръстите на ръцете няма да бъдат разперени, но затворени. Ръката да бъде вдигната на 45 градуса и да е съсредоточена нашата мисъл. Когато се упражнявате, вие не трябва да мислите кой как прави упражненията, но вие как ги правите. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръката, и в краката, навсякъде трябва да участва. Мисълта и чувствата да участват навсякъде.“
     „Има братя и сестри, които се въртят само на Паневритмията като чекрък, механически. Ако се оставят на влиянията на Божествения свят ще се коригират, движението ще стане правилно.“
      „Та казвам, в движението трябва да се различавате. В съвременната графология по почерка се познава характерът на човека, какъв е човек, алчен ли е, или страхлив, има ли слабости, добродетели? Според както пише човек, такъв е. Като измени човек своите мисли и чувствания, изменя се и почеркът на човека. Ако вие наблюдавате, когато играете гимнастика, същият закон: ще видите кому какво липсва. Трябва да правите упражненията и трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза.“
     „Сега упражненията трябва да бъдат спретнати. Като правиш упражненията, да не виждаш никого, за никого да не мислиш. Като правиш упражненията, да знаеш, че трябва да ги правиш хубаво“
       „Когато искаш да разрешиш нещо сериозно, някой важен въпрос, концентрирай вниманието си. Внимателни трябва да бъдете на всяка стъпка, на всяко сътресение. И тогава ще се създаде една нова вълна. По този начин упражненията ще имат друг резултат. Запример хубаво е, когато направите едно упражнение, една-две минути да си отпуснете ръцете, мускулите да се ослабят, ако ви вдигнат ръката, да падне отпусната. Мускулите трябва да се ослабят. Човек така може да си почине. И като седнете, по някой път трябва да правите почивки, да си отпуснете краката. По някой път ви хваща дрямка и вие заспите. То е почивателно състояние, човек си почива. Като заспи човек, не е стегнат, отпусне се като малко дете. Че на упражненията като дойдете, най-първо се отпуснете, че като дойде мисълта, да бъде правилна, защото с всяко упражнение ще влезеш или в човешкия, или в Божествения свят. Ако влезеш в човешкия свят, кал ще намериш повече. Ако влезеш в Божествения, няма да намериш кал, ще излезе мекота оттам.“
       „Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако правите добре упражненията, много от бръчките, които имате, ще изчезнат от лицето. За да направите правилно едно движение, трябва да мислите, трябва в туй движение да вложите някакво чувство. Да кажем, направите едно движение, направите един опит. Вземете най-хубавото житно зърно, да го посеете. Може да го хвърлите грубо, да го посеете в земята. Другия начин: ще го хванеш полека, внимателно, ще намериш мястото, ще го туриш полека, ще го заровиш отгоре. То е едно правилно движение.“
Паневритмията-път на душата към Бога , , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *