ПЕРИОДА ОТ 45 ДО 65 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

ПЕРИОДА ОТ 45 ДО 65 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

             С какво ни помага и с какво ни пречи това знание. Психиката на човека се променя с възрастта му. За да сглобим пълна картина на възрастовото развитие на човека по време на неговата зрялост, трябва да синтезираме информацията по години и периоди, в които се пресичат няколко планетарни цикъла. Това са най- важните, най- сложните и най- съдбоносните години в човешкия живот и са свързани с циклите на движение на планетите от Слънчевата система.
За всеки цикъл (период), който обикновено започва с криза в живота на човека, съм дал астрологическите аспекти съответстващи на възрастта му, а също и практическите наблюдения и изводи на науката Психология, относно промяната на психиката на човека с промяната на възрастта му. В зависимост от темперамента, характера, пола и условията, в които се развива човека, продължителността на всеки период може да варира в импеданса от плюс – минус една година, рядко повече. При жените обикновено периодите настъпват по – рано, отколкото при мъжете.

                             Нека разгледаме периода от 45 до 65 годишна възраст.

     Психологически индикации:    Според Ерик Ериксън
В „зрелите години“ 25 – 65 се създава загриженост и подкрепа за следващото поколение като цяло (не само своето потомство) – социална ангажираност. Всеки възрастен поема (или отказва да поеме) отговорност за състоянието и съществуването на общността. Реализацията й е продуктивността на възрастния, а отказът от отговорност е равносилен на отсъствие на развитие – застой (стагнация). Продуктивност (генеративност) е грижа на по-старите поколения за по-младите. Застоят е неспособност за преодоляване на егоистични стремежи. Загриженият само за себе си човек престава да е активен член на обществото: отношенията му обедняват и стават инертни – затваря се в себе си.

        Психологът Робърт Пек заявява, че необходимостта от преодоляване на жизнени трудности между младостта и старостта изисква създаване на нови способности:
1. Преосмисляне относителната важност на физическата сила и мъдростта в полза на последната. Причинява се от намаляващите физически сили след средата на живота
2. Преосмисляне относителната важност на сексуалността в социалните отношения и на социалността в сексуалните в полза на последната: социализиране на сексуалността. Причинява се от променящо се съотношение между биологични и социални мотиви с възрастта: значението на първите намалява, а на вторите се увеличава.
3. Успешно противодействие на емоционално изравняване (избледняване). Запазване емоционалната динамика (диапазон) във всяка важна дейност и междуличностни отношения въпреки биологичната тенденция към изравняване („заглаждане“) на емоциите и въпреки зачестяващите негативни събития след средата на живота –  загуба на родители и познати, напускане на деца, ерозия на семейни връзки и др.
4. Успешно противодействие на интелектуално изравняване. Запазване на достатъчен интелектуален диапазон въпреки редукцията на динамична интелигентност с възрастта. Умствена ригидност е намалена способност за натрупване на нов опит, изпадане в плен на познати схеми, недоверие към непознатото.

           Възрастта между 35 и 43 е среда на живота. Човек преодолява илюзия, че е в състояние да се справи с всичко, което не желае да е така. Едва тогава започва да схваща преходността, неустойчивостта и относителността – своята и на всичко останало – и неспособността си да открие общовалидни ценности, за съществуване на каквито се досеща. Появява се осъзнаване, че своите постъпки не винаги са били най-добрите; че желаното не е не¬пременно постижимо, а постигнатото – необратимо. Образът на края на живота (смъртта) започва да става все по-натраплив.
И тогава към 44 – 50 се осъзнава фактът, че най-„силните“ години са отминали, а с тях – най-големите способности и успехи. Устойчиво става чувството „това май беше всичко“ и че нататък в живота не предстои нищо значително (освен краят му). Увеличава се привързаността към порасналите вече деца и семейния партньор, появява се съжаление за допуснати в миналото грешки към тях и пропуснати възможности. Ценностите се разместват и объркват, важността на парите намалява.
След 50 всички детски и младежки илюзии са осъзнати, същността на повечето изяснена, с което настъпва зряло осъз¬наваното себе. Появяват се мъчителни размисли за смисъла на живота.

Според Р. Хевигхърст задачите на средната възрастност – 40 – 60 годишна възраст са:
1. Способност за максимална (зряла) социална отговорност.
2.Способност за достигане и поддържане на желан жизнен стандарт.
3.Способност за съдействие на растящите деца да станат отговорни и щастливи възрастни.
4.Способност за реализация в различни от ежедневната работа дейности.
5.Способност за пълноценно схващане личността на семейния партньор.
6.Способност за приспособяване към физиологичните промени в средата на живота.
7.Приспособяване към стареещите родители.

           През 1981г. Изследователите Майкъл Феръл и Стенли Розенберг публикували свои изследвания върху 300 мъже между 40 и 60 години с извод, че на тази възраст стават характерни четири жизнени стила (диспозиции) на реакция и адаптиране към възрастовите промени:

1 .„Трансцедентно-генеративна“ диспозиция.
Мъже с тази нагласа не усещат криза. Намерили са адекватни решения на главните жизнени проблеми. Средата на живота за тях е период на осъществяване на идеи и цели.
2. „Диспозиция „псевдоразвитие“.
В мъже с тази нагласа присъства устойчиво усещане за загуба на посока, безизходност (навлизане в „задънена улица“), „унилост“ на живота, но активно се стремят да създават в околните впечатление, че се справят с трудностите; че всичко ставащо около тях ги удовлетворява, или поне са в състояние да го насочват.
3. „Кризисна“ диспозиция“.
Мъже с тази нагласа възприемат средата на живота си като криза. Объркани са от ставащите с тях промени и им се струва, че всичко пропада. Не са в състояние да се справят адекватно с жизнените трудности. Някои от тях успяват да преодолеят кризата, но други не са в състояние и тя става постоянна (хронична).
4. Диспозиция „обида на съдбата си“.
Мъже с тази нагласа не са в състояние да възстановят равновесието си в късна зрялост. Не се справят с трудностите и живеят с постоянно усещане за непрекъснато сипещи се „удари на съдбата“, чувстват се отхвърлени и нещастни.

       Изследователите стигнали до извод, че тези диспозиции са типични и следователно нормални. Идеологията обаче оказва върху мъжете силен натиск да съответстват на единствен образец за „успех“ и „мъжественост“, затова онези, които не са в състояние да го направят (а те са повечето), са принудени да живеят с постоянна мисъл за неадекватност и непълноценност. Отказват се от много свои желания и дейности, доставящи им удовлетворение, единствено за да се доближат в по-голяма степен до налагания от идеологията образец за мъжка душевност. Оказва се, че след средата на живота си много мъже живеят с постоянно чувство за неуспех и душевна дисхармония.

            Разсейване на илюзиите в средата на живота
Необходимостта от илюзии е закрепена от еволюцията както като възможност (място) за наличието им, така и с конкретни такива. Оставеното за илюзии място („вакуум“) ги създава в почти всяка психика. Няма човек, който в ранната си зрялост да не е имал илюзии. Те са закономерни и типични до 35-40, но несъвместими със зрелостта, затова такава до този момент фактически няма.  Адаптивният смисъл на илюзиите е в това, че като резултат от наличието им хората доброволно се отказват от индивидуалните си интереси и живот в полза на други – отглеждат потомство и са готови да работят до 16 часа ежедневно без почивен ден и социални гаранции.

           Към средата на живота верността на схващането за реалността се увеличава до несъвместима с илюзиите големина. Илюзиите се разсейват последователно, което прави настъпването на зрелостта продължителен мъчителен процес.

            До средата на живота повечето хора израстват реално в социалната структура (в големите общности), а за онези, които (поради някаква причина) не израстват реално, общността създава илюзия за социално израстване, необходима, за да мотивира поведението им в полезна за себе си посока. Така във всички хора се появява илюзията, че ще се издигат в социалната конструкция поне до място, за което имат качества. В средата на живота израстването на повечето от хората със способности спира поради стесняване на по-високите социални слоеве, и общността престава да поддържа илюзия за социално израстване в когото и да било. Като резултат социалното израстване на почти всички се прекратява и илюзията за продължителността и съответствието му с възможностите се разсейва.
Наличието на илюзии затруднява трезвата преценка за осъществимост на плановете. Такава става възможна след разсейването им, с което се осъзнава факта, че най-желаните очаквания от живота – мечтите – няма да бъдат осъществени никога, щом не са били осъществени досега, тъй като предстои не увеличаване, а намаляване на възможностите във всяко отношение. Това осъзнаване е потискащо.
Неголяма част от хората към края на ранната си зрялост успява да осъществи и най-смелите си мечти. Дори за тях обаче разсейването на илюзиите е потискащо, защото незабавно създава мъчителния въпрос дали осъществените мечти наистина са били толкова важни, че да си е струвало посвещаването на живота си на достигането им – наистина ли точно тези мечти са смисълът му. Появява се и мъчителният въпрос какъв е смисълът на останалата част от живота (физиологичните удоволствия очевидно не са отговорът му), щом няма какво повече да се желае – най-желаното вече е осъществено.
Илюзиите се разсейват независимо от желанието, което прави този процес неочакван и мъчителен: „прозренията“ се наслагват едно върху друго и разрушават равновесието. Макар да започва внезапно, осъзнаването на реалността без илюзии е продължително, защото изисква преосмисляне на всички предшестващи (с десетилетия) и предстоящи жизнени събития. Човек престава да се чувства щастлив, което натрапливо проектира мисълта, че до този момент е бил такъв, но това няма да се повтори.
Даниел Левинсон описва разсейването на илюзиите в средата на живота така:
В усилието да преосмисли живота си, мъжът открива до колко голяма степен той е бил основан на илюзии и се изправя пред задачата да се освободи от тях. Под това разбирам редуциране на илюзиите: осъзнаване, че предишните убеждения за себе си и света не са били верни. Това е важен процес, защото ролята на илюзиите в живота е твърде важна.
Двойствеността на илюзиите е отразена в битовата реч. От една страна, думата има негативен смисъл. В технологичните култури илюзиите се смятат за неуместни и опасни. Думата „илюзия“ произлиза от латинската дума „играя“. Играта на въображението е елемент на детската душевност, но от възрастния се очаква да бъде реалистичен, практичен, приземен. Загубата на илюзии се приема като желано и нормално следствие от зрелостта.
От друга страна, нашата култура признава, че илюзиите имат своя ценност дори в живота на възрастния, а освобождаването от тях е много болезнено: човек загубва най-желаните си убеждения и ценности, става по-циничен, отчужден и неспособен да повярва в нещо. Това е един от начините за загуба на илюзиите, но не единственият.

        Зрелостта е качество като останалите качества на характера и съставено от такива: появява се след като сумата им надхвърли определена големина. Появата на зрялост не я превръща в пожизнено качество, защото след като с времето елементите й станат недостатъчно големи за поддържането й (в съответствие с колебателната си жизнена динамика), присъствието й завършва: зрелостта не е постоянно, а временно качество, колкото и да е нелицеприятно. До някакъв момент от живота зрялост няма; след някакъв – също. Тогава психиката се отправя към зоната на своята, да я наречем, следзрялост, или „постзрялост“, в стила на Денис Бромли. Со¬циалният пейзаж е изпълнен със поостарели и стари хора с психика, различна от архетипа за зрялост, макар преди това да е била такава: за много от тях зрелостта е период, останал в миналото им.

         Зрелостта се появява (опционално) в началото на периода „късна зрялост“ – 45 – 65. Възрастовите промени обаче продължават и след това в единствената останала посока: след някакъв момент, разположен около средата на късна зрялост, посоката на развитието като цяло става обратна. Затова късната зрялост може условно да се раздели на две фази: (1) преди и (2) след този момент:
(1) Начална фаза на късната зрялост: 40-55 за жените, (45-55 за мъжете поради по-късния преход в средата на живота);
(2) Завършваща фаза на късната зрялост: 55-60/65. Първата от тях е зрелостта без прилагателни – непродължителният интервал след разсейване на илюзиите, но преди значителна редукция на най-важните качества.
В няколкото години, предшестващи и последващи 50, душевните възможности като цяло достигат максималната си жизнена големина. Едва тогава може да се прецени резултата от досегашния живот: появява се поглед върху него. Човек не просто може, но трябва да направи тази преценка внимателно, без да бърза (с месеци, дори година) и без съзнанието му да е ангажирано с нещо друго. Затова възрастта 50 е тържествена – юбилей – време за премисляне и преосмисляне на живота. Изреченията от този абзац са преразказ на библейски текстове отпреди хиляди години:
„ 10.И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години;
11.Петдесетата година да ви бъде юбилей; не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята, и не обирайте гроздето от нерязаните й лози,
12.защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; (Старият завет, книга Левит, глава 25).
След 45 динамичната интелигентност – обучаемостта – все по-забелязващо се (отначало от себе си, после и от околните) намалява. Въпреки това количеството знания – натрупаната интелигентност – продължава да се увеличава.  Намалява енергетиката на психиката: цялата (максималната) й големина престава да е на разположение във всеки необходим момент, следователно във всяка изискваща я ситуация, и остава достъпна само в скъсяващ се с годините интервал на максимална работоспособност – до няколко часа в денонощието към началото на старостта. С това функционалността на психиката престава да е непрекъсната като в ранна зрялост, а става циклична.

          След като достигне максимална големина около 55, професионализмът започва да намалява, защото намаляващата динамична интелигентност престава да е в състояние да поддържа обема натрупани професионални знания и да ги осъвременява. Динамичната интелигентност се редуцира до актуализация на малко (няколко) намаляващи като брой и все по-стесняващи се области, което променя структурата им. Знанията за останалите области, в това число и по-широките професионални, изостават от реалността. Съществуващи знания започват да се забравят, а количеството нови намалява.
Към края на късна зрялост (58-63) динамичната интелигентност престава да е в състояние да поддържа и осъвременява знанията дори за тяснопрофесионална област. В работата на професионалиста, привикнал към окончателна професионална компетентност и авторитет в продължение на няколкото предшестващи години, започват да се появяват (с увеличаваща се с времето честота) непрофесионални гледни точки и решения, които той често не осъзнава поради редукция на критичността. Метафори за престарял професионалист са фразите „нищо ново не научава и нищо старо не забравя“, „кон с капаци“ и др. Професионализмът на младшите партньори постепенно се изравнява и надхвърля този на остаряващия: той все по-често се оказва в ролята на престарял младши партньор на по-млади от себе си хора. Остаряващият човек напуска професията не в момента на максималния си професионализъм, а след като този момент е отминал.
Например 70-годишен водопроводчик би поправил повреден елемент от водопроводната мрежа така, както е правил това когато е бил на 50: с железни тръби с резби върху тях и съединителни колена и муфи, а 50-годишен би извършил същата поправка със залепващи се една към друга след нагряване пластмасови тръби, появили се през последните 15 години. 70-годишен автомонтьор не би се досетил за неизправности, причинени от повреди в компютърното управление на двигателя, на влязло в автомобилите през последните 10-15 години.
Късната зрялост започва с голяма жизнена адаптивност, достигната в края на предшестващата ранна. Този момент от жизнената й колебателност е едновременно и начало на намаляването й въпреки продължаващото натрупване на жизнен опит и професионализъм в началната фаза на късна зрялост (40/45 – 55). В прехода между ранна и късна зрялост става ясно, че растежът (реален или илюзорен) в социалната структура е завършил поради стесняването на по-високите й слоеве, произтичащо от пирамидалната й конструкция. С възрастта социалната адаптивност намалява все по-значително, което увеличава относителната големина на изместващия от заетите роли натиск. Средата става по-съревнователна и агресивна. Променя се посоката и целта на социалното съревнование: в ранна зрялост то е към заемане на по-привлекателна роля в отношенията, а в късна се трансформира най-вече в противодействие срещу изместващия натиск за запазване на съществуващото. Редукцията на професионализма редуцира ценността на остаряващия специалист в очите на околните. Перспективите за запазване на заетата социална роля, позволила съществуване до този момент, от позитивни стават негативни. Все повече от по-адаптивните и затова по-важни в социално отношение хора са по-млади (макар и не по-професионални), а не по-възрастни, както това е в ранна зрялост.
Негативната тенденция на социалните роли ожесточава губещите съревнованието и маргинализира нравствеността на някои от отчаяните хора, които престават да се съобразяват с общоприети морални ограничители. Скъсяващата се перспектива на отношенията създава илюзия за незадължителност на правила, спазване на които до този момент е било несъмнено.

        Периодът завършва с изместване на предшестващото поколение от следващото: повече или по – малко доброволно напускане на мястото си в социалната и професионалната области с минимални(често без никакви) социални гаранции за физиологично съществуване – пенсиониране до първата изискваща лечение болест. С навършването на 60 ценността на възрасния човек в очите на околните рязко намалява: от 50 до 15 условни парични единици.

             Астрологически индикации:

              44 ГОДИНИ. Втора опозиция на транзитен Сатурн с натален Сатурн: В този период всички противоречия са проявени. Затова този аспект се нарича „ОСЪЗНАВАНЕ“. Това е ситуацията, при която единственото което можеш да направиш, е да осъзнаеш. Много често тук става застопоряване, спиране, невъзможност да направиш каквото и да е както вляво, така и вдясно. възникват много големи колебания насам-натам, рязка промяна на ситуацията, колебания около точката на равновесието, много голяма неустойчивост. И колкото е по-близо до границата на орбиса, толкова са по-големи колебанията. Тук нещата изглеждат така, сякаш средата оказва максимална съпротива. И ако разговаряте с човек, е много интересно да чуете как описва ситуацията – за него изглежда така, сякаш партньорът или външните условия, външната ситуация максимално му се съпротивляват; като че ли за него не съществува възможност да се реализира в естествено проявление, това обикновено е поврат. Т.е. развитието достига максимума си и тук настъпва прелом – проявлението на активността започва да се изменя и ускорението променя знака си. Опозицията е сбльсък на два полюса, единият от които пречи на реализацията на другия.

    48 ГОДИНИ. Четвърто възвръщане на транзитен Юпитер на мястото рождения Юпитер.

         ВЪЗРАСТТА НА ЮПИТЕР /от 49 до 63 г./
Това е възраст, когато човекът най-после постига успех в широкия смисъл на думата. Обикновено той се изразява в някаква солидност, основателност в очите на хората. И, разбира се, този успех е конкретно социален и затова ни се струва обективен. На човек му се струва, че действително много е постигнал и сега има право да си „лежи на лаврите“. Във възрастта на Юпитер практически всеки човек достига своя социален таван и ясно го разбира това. Някой става президент на държавата си, някой глава на компания, фирма, някой получава известност като творчески деец, друг е просто „заслужил работник“ в своето предприятие. Когато е във възрастта на Юпитер, най-важното за човека е неговият статус, как го приемат в системата на традиционните за него координати. Юпитер е склонен да ни учи, да предава своя опит, да ръководи, а също така, отчитайки идеологическия характер на тази планета – да влиза в политиката. Естествено е, че повечето от известните политици «процъфтяват» именно във възрастта на Юпитер.
Дадената възраст също така е свързана с подобряване на материалното положение, когато децата ни вече са пораснали и са започнали да печелят самостоятелно, а ние вече можем да удовлетворим отдавнашните си желания. Можем да реализираме детските си мечти, да заминем на далечно пътешествие, да си купим нова- но солидна! – кола, вила и т.н. Борбата по време на възрастта на Марс вече сме я оставили назад. Остава ни да се наслаждаваме на живота с парите, спечелени от нашия натрупан и признат авторитет.
Оптималният вариант за използването на възрастта на Юпитер е да увеличаваме педагогическата си активност, която цели да предаде натрупания опит. Тази възраст в най-добрия случай ни насочва към благотворителност, благодушие и широки жестове: човекът вече има всичко, което е необходимо, а излишното му е приятно да сподели с околните.
Друг вариант на позитивна работа във възрастта на Юпитер е духовното лидерство в социума, т.е. човек съзнателно поема отговорност за морално- нравствено състояние на обществото. В най-добрия случай юпитерианеца го боли душата за всички хора и той иска да направи живота им по-добър. Но, разбира се, този вариант е достъпен за малко хора.
В най-лошия случай всякакво личностно развитие спира и индивидът завинаги се успокоява и идва край на всякакви творчески търсения и познания. След това в продължение на няколко години започва интелектуална деградация и всички умствени процеси се свеждат само до повтаряне и предъвкване на миналото. Едновременно с това «пада» духовността, губят се ориентири в нравствеността, човек се стреми да поучава другите без да обръща внимание на състоянието на собствената си духовност.

    51 ГОДИНИ.                                                                                                                                                                                Втори падащ квадрат на транзитен Сатурн към натален Сатурн: Тази квадратура поставя човек в трудни обстоятелства, дава препятствия за прояваване на силата му. И това често изглежда като ситуация, в която се опитват да потиснат силата му, за разлика от първата квадратура, където силата се старае да промени ситуацията. А тук човек изглежда вече по-опитен и по- податлив на влияние, защото един от начините за разрешаване на конфликта е смяната на формата. Да се избегнат старите обстоятелства и да се намерят нови.

        59 – 60 ГОДИНИ.
Второ възвръщане на транзитен Сатурн : Транзитът на Сатурн през радикалното му положение е най-важният момент на действие на свободната воля в живота, безпрепятствена и дотолкова свободна от обстоятелствата, както никога друг път. Вие няма да бъдете толкова свободни отново. Изборът, който правите, е ваш: направете го мъдро, тъй като именно тук вашата свободната воля, в реален смисъл, задълго предрешава съдбата ви, ако не и за целия ви останал живот.

Искам да благодаря на моя духовен брат, ректора на Московската Астрологична Академия проф. Михаил Борисович Левин, чиито лекции използвах за тази статия.
Искам да благодаря и на своя преподавател по Възрастова психология Доц. д-р Георги Маджаров от ВТУ за прекрасните му разработки по тази тема, които съм ползвал в тази статия.

Психология , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *