Седмо упражнение ОСВОБОЖДАВАНЕ

Седмо упражнение ОСВОБОЖДАВАНЕ

   Посвещение: Покаяние.

    Чувства и емоции: Решителност. Стремеж съм свобода. Скъсване с миналото чрез разкъсване на старите кармични връзки и отношения.

    Идеи:
1.Идеята, че онова, което може да освободи човека от неговата съдба е любовта към Бога, чрез която научаваме закона на служенето.
2.Идеята за разкъсване на веригите, които ни свързват с миналото в душевния ни свят. Процесът се пренася във физическия свят, когато ръцете и тялото образуват кръст.
3.Идеята за освобождаване от старозаветния живот в мислите и чувствата, характеризиращ се с лоши чувства, мисли и постъпки).
4.Идеята да работим за своята свобода и да даваме свобода и на другите.
5.Идеята, че страданието е пътя за всяка вътрешна трансформация.

         Мисли на Учителя:
„Онова, което може да освободи човека от неговата съдба – това е Любовта към Бога, чрез която той ще научи закона на служенето. Тогава ще паднат оковите, които свързват нозете му.“
„Когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, той подразбира да излезем от тази мръсна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на Любовта.“

       Тръгваме с левия крак – Любовта, която се проявява на Земята като права мисъл. Ръцете са пред гърдите (сърдечната чакра) със свити юмруци. С мощно движение встрани разкъсваме символично веригите, които ни свързват с миналото. Всеки път, когато се изправяме срещу някой предразсъдък, ние се сблъскваме с основния конфликт на Земята – конфликта между Духа и Материята. Процесът се извършва в душевния свят на човека. Ръцете отиват надолу и встрани, докато образуват кръст. Представлява разкъсване на всичко онова, което ни е спъвало. Влизане в свободата. Това събужда у човека енергиен импулс за ликвидиране на неестествените кармични връзки. Този импулс се изпраща в света чрез движенията в Паневритмията, за да работи в колективното съзнание на човечеството.

             Дишане: Няма точна квадратна структура – 4 – 4; 3 – 2; 3 – 3.

        Тоналност ре – мажор – портокалов цвят – донася ни помощта на духовния свят, носи ни вдъхновение. Стимулира развитието на човешката индивидуалност.

        За обяснение на Упражненията си позволявам да използвам една прекрасна книга „Паневритмия – Човешката душа в единство с Всемирната Хармония – Въведение в упражненията представени от Ярмила Менцлова” – преиздадена от Сдружение „Слънчогледи” и разпространявана безплатно.

Първите 10 упражнения от Паневритмията се наричат „Първият ден на Пролетта“.

Те са свързани и се изпълняват последователно, без прекъсване.
Тези упражнения представляват въведение в Новия живот, както през пролетта силите на Макрокосмоса прииждат изобилно; събуждат от дълбокия зимен сън всички живи организми и ги подтикват към растеж.
Същият процес се извършва във вътрешния живот на човека, когато в определен момент душата се пробуди за Нов живот, Живота на Всемирното Божествено космично съзнание.
7-о упражнение – „Освобождаване“
Ръцете са пред тялото, под наклон на височината на гръдната кост, пръстите са свити в юмруци, с опрени един срещу друг палци – много изразителна, затворена позиция. Ръцете се движат надолу и със силен замах се разделят, разтварят се на двете страни в низходяща дъга, после се издигат до хоризонтално положение с длани, отворени надолу.
Това решително движение означава скъсване с всичко, което досега е било препятствие за разцъфтяване на душата, приключване със стария живот, отхвърляне грешките на миналото, освобождаване от вековните спънки и придобиване на Нов живот.
Енергиите, които това упражнение освобождава, помагат на човека да се спре по наклона, да тръгне отново в правилната посока, която ще го изведе на възходящия път, към неизчерпаемите извори на Космичния живот.
Това упражнение казва на човека: „Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в живота на вечния изгрев, влез в радостта на Любовта.“
С тези движения изпълнителите от Кръга на Паневритмията изпращат и в света, в концентрирана мисъл, импулс за вътрешно освобождение, за да работи в съзнанието на колективното човечество .
Упражнението има за цел да усили действието на волята.
„За да придобие вътрешна свобода, човешкото съзнание трябва да премине през три състояния:
За да бъде човек свободен, той трябва в даден момент да бъде готов, да вземе онова решение да върши всичко, което Божественият Разум изисква, а Той изисква да се примирим всички.
За да бъде човек свободен, той трябва да се издигне над света на сетивните възприятия на конкретното мислене. Това означава, че той трябва да пробуди в себе си причинното мислене, което е единственият начин да се проникне в Невидимия свят. Именно причинното мислене изяснява процесите в живота като съотношение между минало, настояще и бъдеще и съответствието с Космичните закони.
Човек трябва да се издигне над предразсъдъците и условностите, догмите и религиозните ритуали, които действат по закона на насилието. Всички същества са отговорни за действията си пред Бога. Всяка разумна власт е от Бога дадена. Бог е внимателен към тази власт и държи отговорни всички онези, които й служат. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е поради нашето неприемане на това, което идва от Божествения Разум, който се стреми да направи човека свободен и хората да поискат да познаят Истината.“

7-о упражнение – „Освобождаване“

Да се освободим от грешките на миналото

Мелодия N° 7-40 такта.
Изходно положение:
Тежестта на тялото е върху левия крак, двете ръце са поставени под наклон отпред, на височината на гръдната кост, със свити юмруци, с палци върху другите пръсти, палците са опрени един срещу друг.

       Ход на движенията:
1- ви такт – стъпка с десния крак напред и ръцете се разделят с жест, сякаш късат тъкан, решително се разтварят встрани, описвайки низходящи дъги, и се издигат до хоризонтално положение с длани, обърнати надолу.
2- ри такт – стъпка с левия крак напред и едновременно с това ръцете се връщат по обратния път до изходно положение.
Тези движения се повтарят до края на мелодията или 40 такта. На 40-ия такт – стъпка с левия крак напред, ръцете се връщат в изходното положение – със свити юмруци.

Без преходно движение се преминава към следващото упражнение № 8.

          След пляскането ръцете се отварят с длани нагоре – това е радостта на цветето, което напролет е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи; това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на душата, разцъфтяла за светлината. Душата е добила освобождение.
„Човекът, който се въплъщава на земята, трябва да учи. Животът е висше училище, където се преподават най-разнообразни уроци. Страданията и радостите са уроци, които човек трябва да изучава в дълбочина; той ще опознава страданието и ра достта, докато обърне лицето си към Бога.

Паневритмията-път на душата към Бога , , , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *