Четвърто упражнение ВЪЗЛИЗАНЕ

Четвърто упражнение ВЪЗЛИЗАНЕ

                     ВЪЗЛИЗАНЕ

Посвещение: Обръщане към Бога.

Чувства и емоции: Радост при възлизането. Страдание при слизането. Разширение при възлизането. Дълбочина, осъзнаване при слизането.

Идеи:
1.Идеята за вечния път в живота, приемайки енергията на Земята и Космоса.
2.Идеята за качването и слизането като движение по пътя: „Радост и скръб е едно…“ казва Учителят.
3. Идеята за излизане от гъстата материя и издигане на по – висока степен на духовна съзнателност, все още в зародиш в това упражнение.Идеята за равновесието, което е условие за въздигане на човешката душа.

     Мисли на Учителя:
„Възлизането радва човека, внася в него радост и разширение. При слизането си човек има страдание, което развива у него дълбочина. Тя отговаря на височината, до която е стигнал. Ако няма слизане, човек само ще се радва, но ще остане на едно и също място в развитието си.“

              Двата полюса на живота – дясната и лявата ръка когато са в долно положение работят с идеите на материята, а в горно положение – с идеите на Духовния свят, като дясната дава, а лявата взима (възприема). В упражнението ние едновременно приемаме и предаваме. Каквото Земята ни дава, ние го възприемаме с левия крак и го препращаме нагоре т.е. когато лявата ръка е нагоре, а дясната надолу – приемаме от Слънцето и предаваме на Земята и обратно – когато дясната ръка е нагоре, а лявата надолу, ние приемаме от Земята и предаваме на Слънцето. Мигът на равновесие е, когато двете ръце са успоредни на нивото на сърдечната чакра.
Въпрос на избор от наша страна е, пред коя от чакрите ще разминем ръцете си т.е. Накъде ще насочим енергията на равновесието. Това ще зависи от това, върху коя от чакрите ще работим в момента на изпълнение на упражнението.
Слизането (скръбта) и възлизането (радостта) намират смисъла на своето проявление в равновесието, в което са условията за издигане на душата (скръб и радост – все едно).
И при ходенето кракът се вдига от земята – възлизане и отново се слага на земяна – слизане. Това е пътя на Живота. Той говори за слизането и възлизането като два процеса в природата, които непрекъснато се сменят. Това упражнение улеснява човека да разбира вечния път в Живота и да има правилно отношение към него.

              Дишане:
Квадратна структура 4 – 4. Последните шест такта – издишване.

    Тоналност ла – мажор – тя е мощен духовен импулс в тъмносин цвят – той носи прозрение. Помага ни да излезем от гъстата материя.

           За обяснение на Упражненията си позволявам да използвам една прекрасна книга „Паневритмия – Човешката душа в единство с Всемирната Хармония – Въведение в упражненията представени от Ярмила Менцлова” – преиздадена от Сдружение „Слънчогледи” и разпространявана безплатно.

     Първите 10 упражнения от Паневритмията се наричат „Първият ден на Пролетта“.

Те са свързани и се изпълняват последователно, без прекъсване.
Тези упражнения представляват въведение в Новия живот, както през пролетта силите на Макрокосмоса прииждат изобилно; събуждат от дълбокия зимен сън всички живи организми и ги подтикват към растеж.
Същият процес се извършва във вътрешния живот на човека, когато в определен момент душата се пробуди за Нов живот, Живота на Всемирното Божествено космично съзнание.

4-то упражнение – „Възлизане“

Последователните движения напред и в диагонал от 67,5° първо с дясна, а после с лява ръка изразяват Вечния път на живота, на слизането и възлизането, както приливът и отливът, които се повтарят до безкрай.
Страданието, сиромашията са долина, това са мракът и нощта, а радостта, богатството са връх, това са светлината и денят.
Тези две състояния постоянно присъстват в човешкия живот и в природния ред. Дори и при ходенето кракът се вдига – това е възлизане, после отново се слага на земята – то е слизане.
Дали човек слиза или възлиза, той трябва да приеме, че този процес е част от пътя живота. Защото ако не слезе, не може и да се качи.
Това упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота, който би трябвало да следва и да има правилно отношение към него .
„Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре, към висините на Духа. Планината е символ на Божествения Свят, свещено място, където душата, пробудена за Божествения живот, възлиза, за да почерпи Сили и Светлина, необходими й за нейния земен път.“[…] Самото изкачване на планината помага на човека да превъзмогне инертността на материята, да разшири хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и да постигне чистотата на своето сърце.“

4-то упражнение – „Възлизане“

Мелодия N° 4 – 26 такта.
Изходно положение:
Тежестта на тялото е върху левия крак, ръцете – свити в лактите и поставени на гърдите.
Ход на движенията:
1- ви такт – стъпка с десния крак напред и едновременно с това дясната ръка се издига напред, после нагоре в диагонал до 67,5°, с длан напред, докато лявата ръка се движи надолу и назад, зад тялото, като продължение на горния диагонал, с длан обърната нагоре.
2- ри такт – стъпка с левия крак напред, едновременно с това двете ръце разменят симетрично местата си, като с непрекъснато движение описват равноотдалечени дъги нагоре и напред, надолу и назад.
В следващите тактове се повтарят движенията от първите два такта до края на мелодия № 4 или 26 такта. На 26-ия такт със стъпка с левия крак и повдигане на лявата ръка напред се преминава към упражнение № 5 без преходно движение.

Следва…

Паневритмията-път на душата към Бога , , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *