Страхът от смъртта и как да го преодолеем-втора част

Страхът от смъртта и как да го преодолеем-втора част

       Отношението ни към смъртта определя и отношението  ни към самия живот. Бих искал да дам още една гледна точка към това явление от битието ни чрез откъс от книгата на Алис Бейли  „Трактат за седемте лъча“

    Смъртта – великото приключение   – Тибетеца чрез Алис Бейли

 

    ЕЗОТЕРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ     ( ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА)

УВОД

I. Сегашният цикъл е краят на епохата и през следващите двеста години ще се премахне смъртта, както сега разбираме този голям преход, и ще се установи съществуването на душа­та.

П. Представите ни за смъртта са погрешни: ние я разглеждаме като най-страшното събитие, но в действителност тя е велико спасение, което ни позволява да встъпим в по-голяма активност и да се освободим от кристализиралия проводник и неподходящата форма.

III.  Защо не приветствате прехода? Учете се да се радвате на опита, който е дар на мъдрата старост и очаквайте предстоящото ви велико Приключение. Добре знаете, от мо­ментите си на най-висше прозрение, че Преходът означава осъзнаване, без каквито и да било ограничения на физически план.

IV. Болестта и смъртта са състояния, присъщи на самата субстанция; докато човек се отъждествява с формата, той ще бъде подчинен на Закона за Разтварянето. Това е фунда­ментален, естествен закон, който управлява живота на фор­мите във всички царства на природата.

V. Както има техники за живеене, така има и техника на умиране…

VI. … [Хората] не виждат аналогията между смъртта и съня. Смъртта в крайна сметка е само една по-дълга пауза в дейността на физически план; човекът просто е „излязъл“ за по-продължителен срок.

VII.   … най-добре е смъртта да се разглежда като опит, който ни освобождава от илюзията на формата…

VIII. … смъртта е само промеждутък в живота на непрекъснато натрупване на опит… тя бележи определено премина­ване от едно състояние на съзнание в друго.

IX. Смъртта се прокрадва към индивида, когато (в обикновения смисъл на думата) от физическото тяло си отиде воля­та за живот и нейното място се заеме от волята за оттегля­не.

Х. Когато човечеството започне да осъзнава своята душа …, смъртта ще се разглежда като „заповядан“ процес, протичащ в пълно съзнание и с разбиране на цикличната цел.

XI…. „Работа по възвръщането“… „Изкуството на оттег­лянето“… „Процесите на интеграция“… Тези три процеса изра­зяват същността на Смъртта.

XII.  Смъртта е акт на интуицията, предадена от душата на личността и след това изпълнена от индивидуалната воля в съгласие с божествената воля.

XIII.  После се разнася Словото. Спусналата се сияеща точка светлина се издига, откликвайки на смутно доловения при­зивен звук и привличана от своя изначален източник. Това човекът нарича смърт, а душата – живот.

XIV.  Възкресението, а не смъртта, е основният принцип на живота. Смъртта е само преддверие към възкресението.

Част I

Настоящият цикъл е краят на епохата и през следващите двеста години ще се премахне смъртта, както сега разбираме този голям преход, и ще се установи съществуването на душа­та.

(1) ДУШАТА ще бъде позната като същност, като мо­тивиращ импулс и духовен център, поддържащ проявените фор­ми. В близките десетилетия ще се потвърдят някои велики убеждения. Задачата на Христос и главната Му мисия преди две хилядолетия е била да покаже божествените възможности и способности, заложени във всяко човешко същество. Казано­то от Него, че всички сме синове на Бога, деца на един Отец, в бъдеще ще се разглежда не като прекрасно, мистично и символично твърдение, а като научно положение. Нашето всеоб­що братство и същностното ни безсмъртие ще бъдат утвър­дени като факти на природата.

(2) Необходима е смелост, за да се посрещне фактът за смъртта и ясно да се формулират убежденията за нея….

Смъртта е единственото събитие, което можем да предскажем с абсолютна увереност, но въпреки това повечето човешки същества отказват да мислят за него, докато не се изправят срещу неизбежния край на личността. Хората посре­щат смъртта по различни начини; някои внасят в това приключение чувство на самосъжаление и са толкова погълнати от онова, което оставят и което ще завърши за тях и от раздялата с всичко онова, което са натрупали през живота си, че истинското значение на неизбежното бъдеще е неспособно да задържи тяхното внимание. Други я посрещат смело, като се стремят да направят по най-добрия начин това, което не може да бъде избегнато, и храбро обръщат лице към смъртта, тъй като не могат да направят нищо друго. Тяхната гордост им помага да посрещнат това събитие. Някои напълно отказват да разглеждат възможността за смърт; те се самохипнотизират, като привеждат себе си в състояние, при което мисълта за смъртта не намира място в тяхното съзнание и те не обмислят тази възможност, така че, когато моментът настъпи, те са неподготвени и безпомощни, като не им остава нищо друго, освен просто да умрат. Отношението на християните, като правило, представлява по-категорично прие­мане на Божествената воля и случващото се; те са изпълнени с решимост да считат това събитие за добро, дори то да не изглежда такова от гледна точка на обстоятелствата и заобикалящите ги условия. Непоколебимата вяра в Бог и предопределената Му цел за всеки индивид им позволява да преми­нат с триумф през смъртта, но ако някой им спомене, че това е просто друга форма на фатализъм на православния ми­слител и твърда вяра в неизменността на съдбата, те не биха се съгласили с това и ще се скрият зад името на Бога.

               Смъртта обаче е повече от всичко това и може да бъде посрещната по различен начин. Тя може да има определено място в живота и мисленето и за нея можем да се подготвяме като за нещо неизбежно, което е просто Носителят на Про­мените. По този начин ще направим процеса на смъртта пла­нирана част от цялостната ни жизнена цел. Можем да живеем със съзнанието за безсмъртието и това ще придаде допълни­телна красота и колорит на живота; можем да култивираме осведоменост за своя бъдещ преход и да живеем с очакване на това чудо. Разглеждането на смъртта като прелюдия към по­нататъшен жизнен опит й придава един по-различен смисъл. Тя се превръща в мистично преживяване, форма на посвещение, което намира своята кулминационна точка в Разпятието. Всичките предишни по-малки себеотрицания ни подготвят за то­ва велико себеотрицание; всички предишни смърти са само пре­людия към този изумителен епизод на умиране. Смъртта ни носи освобождение – вероятно  временно, макар и в крайна сметка постоянно – от телесната природа, от съществуването на физически план и от неговия видим опит. Това е освобождение от ограниченията; и независимо от това дали човек вярва (подобно на многото милиони), че смъртта е само промеждутък в живота на непрекъснато натрупване на опит, или смя­та (както многото други милиони), че е край на всякакъв под­обен опит, не може да се отрече фактът, че тя е преход от едно състояние на съзнание в друго.

(3)  Изследователите на религията ще изучават тази стра­на на проявлението, която наричаме „жизнена страна“, така както учените изследват така наречената „материя“, но и едните и другите ще достигнат до разбирането за тясната връзка между двете, като по този начин старата празнина и древната война между науката и религията ще бъдат времен­но изоставени. Ще се появят определени методи за доказване на факта, че животът остава след смъртта на физическото тяло и етерната мрежа ще бъде призната за фактор в това отношение.

(4)  Първата крачка към доказване на съществуването на душата е да се установи оцеляването, макар това да не доказва непременно безсмъртието. Все пак то може да се разглежда като стъпка в правилната посока. Това, че нещо оцеля­ва след смъртта и се запазва след разлагането на физическото тяло, постоянно намира нови потвърждения. Ако това не е така, то ние сме жертва на колективна халюцинация и мозъ­ците и умовете на хиляди хора са объркани и лъжливи, болни и изкривени. По-трудно е да се повярва в такова колосално безу­мие, отколкото в неговата алтернатива – разширеното съз­нание. Такова психическо развитие обаче не доказва съществу­ването на душата; то служи единствено за разрушаване на материалистичните възгледи.

(5) Едва ли е необходимо да се казва, че проблемът за смърт­та се корени в привързаността към живота, която по съ­щество е най-дълбокият инстинкт, заложен в човешката при­рода. Това, че според божествения закон нищо не се губи, се признава от науката; така истината за вечното съществува­не се приема в една или друга форма от мнозинството. В хаоса от теории се открояват три основни решения, добре извест­ни на всички мислещи хора:

Строго материалистичната концепция ни убеждава, че жизнен опит и израз на съзнателен живот има само по време на съществуването на веществената физическа форма; след смъртта и разлагането на телата повече няма никакво съзнателно, действащо и самоидентифициращо се човешко същест­во. Чувството за “АЗ“-а, усещането за личността като за нещо различно от всички други личности, изчезва с разрушава­нето на формата; личността се разглежда само като съвкупност от съзнанието на телесните клетки. Тази теория отрежда на човека същото място, което имат и всички остана­ли форми от трите царства на природата. Тя се основава на нечувствителността на средния човек към живота, отделил се от осезаемия си веществен проводник; пренебрегвайки всички свидетелства за противното, тя твърди, че доколкото не можем да видим (визуално) и да докажем (осезаемо-веществено) оцеляването на ,АЗ“-а, или на безсмъртната същност, след смъртта, дотолкова подобно явление не съществува. Тази те­ория вече няма толкова много привърженици, като по-рано, особено както през материалистичната викторианска епоха.

Теорията за условното безсмъртие все още се подкрепя от някои фундаменталистки и теологично ограничени мислителни школи, както и от отделни представители на интели­генцията, които са доминирани от егоистичната тенденция. Според това виждане само достигналите определена степен на духовно развитие и онези, които признават утвърдения на­бор от теологични постулати, могат да бъдат удостоени с дара на личното безсмъртие. Има и такива високоинтелектуални хора, които се опитват да докажат, че развитият и кул­турен ум е височайши дар за човечеството и който го прите­жава автоматично си е осигурил вечно съществуване. Една от школите пък лишава от безсмъртие всички, които са духовно непокорни и отрицателно настроени към нейните теологични догми, като ги осъжда или на пълно унищожение (като материалистите), или на вечно наказание, което предполага нова фор­ма на безсмъртие. Вродената доброта на човешкото сърце обаче е толкова силна, че малцина са достатъчно отмъсти­телни и немислещи, за да разглеждат подобно положение като приемливо; към тях по необходимост трябва да прибавим и онези скарани с мисленето хора, които избягват всяка умстве­на отговорност и сляпо вярват в теологичните догми. Предлаганото от ортодоксалните и фундаменталистки школи християнско тълкувание се оказва несъстоятелно в светлината на логичното разсъждение. Сред аргументите за неговата неис­тинност е и фактът, че в основата на Християнството лежи великото бъдеще, което обаче е лишено от минало; според тълкувателите това бъдеще зависело изцяло от активността на човека в настоящия жизнен епизод, без да се отчитат осо­беностите и различията на отделните хора. Това е допустимо само от гледна точка на теорията за антропоморфното Божество, чиято проявена воля определя настоящето, което няма минало, а само бъдеще; несправедливостта на тази кон­цепция се разбира от мнозина, но неразгадаемата Воля Божия не трябвало да се подлага на съмнение. Милиони хора все още се придържат към тази Вяра, но тя вече не е толкова силна, както преди век.

Теорията за превъплъщението, която винаги е била прие­мана (макар и с глупави добавки и тълкувания) на Изток, е позната на всички мои читатели и става все по-популярна на Запад. Тази доктрина е била също толкова изопачена, както и ученията на Христос, Буда и Шри Кришна от техните закостенели и умствено ограничени теолози. Основните факти за духовния произход, за спускането в материята, за еволюиране­то чрез последователни въплъщения във форми дотогава, докато тези форми не станат съвършен израз на вътрешното духовно съзнание, както и различните посвещения, с които за­вършва всеки цикъл на въплъщение, се приемат и признават с по-голяма готовност от когато и да било преди.

Такива са главните решения на проблема за оцеляването и безсмъртието на човешката душа; те се опитват да отгово­рят на вечните въпроси на човешкото сърце: Защо, как, къде?

(6) Скоро фактът за оцеляването и вечното съществуване ще премине от областта на съмнението в тази на увереност­та… Никой повече няма да се съмнява, че след разлагането на физическото тяло човекът остава като съзнателно живо съ­щество. Ще стане известно, че той продължава да увековечава своето съществуване в области, разположени над физическата. Ще се знае, че той е жив, буден и съзнателен. Това ще бъде постигнато чрез:

а) развиване способностите на човешкото физическо око…; така ще бъде открито етерното тяло… и ще бъде видяно, че човек изпълва това тяло;

б)  увеличаване броя на хората, способни да използват „отново събуденото трето око“; това ще потвърди безсмъртие­то, защото те с лекота ще могат да виждат човека, захвър­лил (след физическото) и своето етерно тяло;

в) откритие в областта на фотографията, което ще докаже оцеляването;

г) използване на радиото от тези, които са си отишли;

това в крайна сметка ще доведе до установяване на връзка, която ще прерасне в истинска наука;

д) постигане на сетивност и установяване на контакти, които ще позволят на човека да вижда фините реалности; това ще му разкрие природата на четвъртото измерение и ще обедини обективните и субективните сфери в нов свят. Смърт­та ще изгуби своя страховит облик и специфичният ужас от нея ще изчезне.

(7) Ясно е, че когато този подход към факта на смъртта и изкуството на умиране се утвърди в масовото съзнание, об­щата психична нагласа на човешкия род ще претърпи положителна промяна. Постепенно към това ще се прибави и установяването на телепатична връзка между хората; човешкият интелект непрестанно ще расте и човечеството все повече ще се фокусира на менталните равнища. Така телепатичната връзка ще стане тривиално явление; гаранция за това е съвре­менният спиритуализъм, макар че сега той е сериозно изопачен в резултат на пожелателното и самозалъгващо се човешко мислене, в което има много малко истинска телепатия.  Мисловният контакт с егото на покойни роднини и приятели, който сега се демонстрира от медиумите (в транс или не), не е истинска връзка между развъплътения човек и този, който е още във форма. Това трябва да се помни. Докато умът не стане естествено телепатичен, ще могат да се срещат (макар и много рядко) медиумични феномени, основани на ясно-виждане и ясночуване, а не на транс. Този медиумизъм все пак ще е изцяло астрален и ще осъществява контакта чрез трето лице; това ще внася в него много грешки и заблуди. Той обаче ще бъде крачка напред в сравнение със сегашните медиумични сеанси, които на практика игнорират починалия; на питащия се съобщава онова, което медиумът чете в неговата аура -спомени за външния вид на отишлия си и за свързани с него значими жизнени епизоди, плюс сантиментални съображения по повод на искан съвет, доколкото питащият предполага, че починалият трябва да е станал по-мъдър, отколкото преди. Ако понякога медиумите успяват да установят реална връзка, това става защото и питащият, и починалият са ментален тип хора и поради това между тях съществува естествен телепатичен контакт, който медиумът улавя.

Биографични данни за Алис Бейли Учителят Джуал Кхул, който е познат в нейните трудове под името Тибетеца.

Алис Бейли – безкористен наставник и служител с уникална мисия

21/10/2009

„Може би за хората ще бъде полезно да узнаят как пламенен православен християнин може да стане известен учител по окултизъм. Хората биха могли да научат много за това, как чисто теологично мислещ човек, проповядващ  Библията, може да стигне до твърдото убеждение, че за да може на Земята да се появи истинска универсална религия, която светът очаква, ученията на Изтока и Запада трябва да бъдат интегрирани и синтезирани.” Така говори тя.

Удивителен наставник, безкористен служител за духовната еволюция на планетата. Човек с уникална мисия. Книгите и са класическа езотерична литература и се четат на десетки езици.

В своя жизнен път тя преминава през трудностите на момиче, проповядващо Библията на войници, много срамежлива по природа, което преодолява с много труд, след това жена на пастор, прекрасна майка, възпитала три деца, за да стигне до основател и водач на езотерична школа, организатор на Международното движение на добра воля, което има центрове в десетки страни. Двадесетте книги, написани от нея, са получили широко разпространение и признание и са преведени на много езици.

Първият си мистичен опит, Алиса придобива доста рано. На 15-годишна възраст тя преживява невероятна първа среща, оставила ярки и дълбоки впечатления.В една неделна сутрин при нея в стаята, се появява едър мъж, облечен в европейски дрехи, но с чалма на главата си.

Той и казва, че има важна запланирана работа, която тя може да извърши за хората, но че за тази работа ще са необходими дълбоки промени в нейния характер. Преди всичко трябва да постигне пълен самоконтрол и едва тогава ще може да започне. Той и казва, че ще трябва да пътува много по света, да посети много страни в изпълнение на работата, поверена от Учителя, подчертавайки, че всичко зависи от нея и от това доколко тя ще съумее да промени характера си и че трябва незабавно да започне да го прави. Непознатият добавя, че ще идва при нея на всеки няколко години.

От този момент нататък през 7 години, чак до 35 годишна възраст, Учителя потвърждава интереса си към живота на Алис и нейните достижения. А чак 10 години след първата среща, тя научава, че чужденеца, който я посещава е Учителят Кут Хуми. След тази запомняща се среща, също така неочаквано, Алис има две „видения в състояние на пълна будност.“ Тя буквално участва в някакви важни мистерий, които се провеждат на хиляди километри от Лондон, в Хималаите, заедно с Христос, Буда, Учителите и хиляди хора от Изтока и Запада.

20 години по-късно започва да разбира смисъла и значението на тези духовни мистерии, в които е участвала. Започнал е космическият процес на идването на Новата Епоха. Епоха, в която Учителите започват да вземат все по-явно и активно участие в живота на човечеството и да помагат на търсещите пътя. Започва големият процес на сближаване между човечеството и Духовната Йерархия. Доказателствата за този процес  все още слабо се възприемат от обикновеното човешко съзнание. Новото познание трябва да дойде по неочакван начин, в неочаквана форма,за да разбие сковаващите стереотипи на човешкото мислене и да подготви съзнанието на много хора за възприемане на новата информация.

На Алис се налага да премине труден път. В живота и има много драматични промени, както и много роли, които тя трябва да играе.

Първите драматични промени в живота на Алис са на 22 години: тя заменя  безгрижния и осигурен живот за живот в стремежи за постигане на абсолютната свобода. В продължение на шест години, тя води трудна мисионерска работа сред войниците – първо в Англия, след това в Индия. По-късно се омъжва за Уолтър Еванс и се мести с него в САЩ. Като съпруга на пастор на протестантската църква, става майка на три деца, но след 7 години е принудена да се разведе с мъжа си. Преминава през период на пълна бедност, отглежда трите си деца, работи усилено за прехраната си. През януари на 1919 година Алис се запознава с Фостър Бейли, за когото по-късно, когато успява да получи развод, се омъжва.

През ноември 1919, Алис Бейли се запознава с Учителят Джуал Кхул, който е познат в нейните трудове под името Тибетеца. Гласът, който чува и казва: „Има няколко книги, които е желателно да напишете за хората. Вие можете да ги напишете. Ще го направите ли?“ Така започва работата, която продължава 30 години, води до написването на над двадесет книги, в които намира пълно отражение Учението, давано от Планетарната Йерархия на човечеството за новата епоха. Важен резултат от работата на Алис Бейли е организирането от нея през 1923г. на Аркейн скул. В продължение на няколко години тя и вторият и съпруг – Фостър Бейли, който става неин приятел и колега, работят в различни теософски общества в Съединените щати, включително и езотерични секции на тези общества, среща се с ученици на Елена Блаватска. Делото на Бейли е пряко продължение на делото на Елена Блаватска, която работи по подобен начин и при едни и същи духовни Учители на Йерархията. „Тайната доктрина“ на Блаватска се превръща за Бейли в огромен вдъхновяващ импулс.

По това време в Теософските общества  започва профанизация и оскверняване на едни от най-големите истини на теософията. Виждайки това, Алис и Фостър Бейли решават да организират своя езотерична школа, чиято основна цел е – да помогне на хората да разкрият божественото в себе си и да осъзнаят връзката си със Вселената. В тази школа започва подготовката на първите Нови Групи Световни Служители – бъдещото ядро на новата цивилизация.

По искане на своите ученици и последователи Алис Бейли пише през 1947г. своята автобиография, която остава недовършена. В тази автобиография тя самата посочва двата главни момента в творческия си път. Първо – да потвърди с целия опит на живота си съществуването на Йерархията на духовните водачи на човечеството, Учителите на света. Второ – да укаже новите тенденции в света – идването на духовно по-развита цивилизация и култура.

Алис Бейли пише за световната тенденция към обединяване и сътрудничеството на всички хора на Земята на основата на високата духовност. Човечеството се намира на пътя към всеобщото Братство. И тази тенденция ще доминира в следващите няколко хиляди години.

Тридесет години продължава огромната по мащаб работа, насочена към бъдещето на планетата. На15-ти декември 1949 година Алис Бейли напуска този свят, на който тя така вярно служи. Когато настъпва момента на смъртта, нейният учител Кут Хуми идва за нея, така като и е обещал дълго преди това.

Окултни науки , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *