НЕИЗБЕЖНИТЕ КРИЗИ В СЕМЕЙСТВОТО И КАК ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕМ ХРОНОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

НЕИЗБЕЖНИТЕ КРИЗИ В СЕМЕЙСТВОТО И КАК ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕМ ХРОНОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

                             ХРОНОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

              Семейството в развитието си преминава определени етапи, свързани с някои неизбежни обективни обстоятелства. Едно от тези условия е естествения път.  Раждане на дете, смъртта на един стар човек – всичко това значително променя структурата на семейството и качеството на взаимодействие между членовете  един с друг. Семейството е като река, в която никога не може да се влезе два пъти.

КЛАСИЧЕСКА ХРОНОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

  1. ПЪРВИЯТ ЕТАП – живота на самотен млад мъж, почти финансово независими, живеещ отделно от родителите си. Този етап е наречен „време на монадата.“ Това е много важно за формирането на независими от родителите си виждания за живота.
  2. ВТОРИЯТ ЕТАП започва в момента на среща с бъдещия брачен партньор.  Любов, романтика, поява на идеята за брак, това са  дългосрочни, стабилни отношения – всичко това принадлежи към него. Ако на този етап от жизнения цикъл всичко  протича успешно, партньорите успяват да споделят очакванията си за бъдещия живот заедно.
  3. ТРЕТИЯТ ЕТАП – брак, съюза на любимите под един покрив, началото на провеждането на общата икономика, общ живот. Този етап е наречен „диада от време.“ Това е първата криза на семейството. Младите хора трябва да сключат споразумение за това как да живеят заедно. Умишлено или не, за организирането на живота трябва да решат  как да се разпределят функция в семейството, кой  измисля и организира забавления, кой   решава как да се харчат парите, който  съпруг  ще работи и кой не, кога да има дете, както и много  други  все важни неща. Някои въпроси  е лесно да обсъждат и договарят, а някои  се  обсъждат  по – трудно, защото предпочитанията  често не са ясни. Това важи особено за сексуалното поведение.
  4. ЧЕТВЪРТИЯТ ЕТАП се случва, когато кризата от третия етап  е преодоляна, бракът е оцелял, и най-важното, имат вече  първото си дете. Възникналата  на този етап  криза е още по-сериозна.  Появил се е  трети член на семейството, семейната структура се е променила. Бракът вече, от една страна, е по-стабилен, а от друга – членовете на тази нова система са по-отдалечени един спрямо друг. Има нужда от нов договор, тъй като  е необходимо преразпределяне на ролите, време, пари и т.н. Кой ще се оправя с бебето през нощта?  Родителите ще стоят  ли у дома заедно или жената е с детето, а мъжът й ще живее като ерген? Ако бебето не е донесло  отчуждението в брачната връзка, а напротив, е сплотило  родителите, този стадий е преминал успешно. Но е възможно  детето да е донесло  усещане за рутина и еднообразие в живота и на съпрузите им се струва, че младостта  и празника са приключили  и започва безкрайната рутина. Мъжът се чувства пренебрегнат  и подозира, че съпругата му изневерява с бебето. Жената започва да се чувства изоставена с бебе на ръце и изведнъж осъзнава, че е женена за  лекомислен  тийнейджър, и че бремето на семейния живот е на път да я смачка. Всичко това са признаци на провал в  четвъртия етап. Това не означава, че непременно ще се стигне  до развод, но обикновено правото на хомеостазата на семейната система осигурява сложни и претенциозни стабилизатори. Това е, например, редовно предателство, предхождащо семейните  скандали и следващо  сдобряване,  създаващо илюзията за интимност и стабилност на семейството. Също хронично заболяване на някой от съпрузите  или всяка друга форма на лична слабост – алкохолизъм, неспособност за професионални успехи и т.н.
  5. ПЕТИ ЕТАП на жизнения цикъл семейство се характеризира с появата на второ дете. Той преминава доста по – просто защото не е нужно да се подпише ново споразумение за това как да живеят с децата си, и кой е отговорен за това, както беше в предишната стъпка. Разбира се, децата могат да бъдат повече от две, но по модела на две деца могат да се показват всички закони на развитието на семейната система. Има данни за зависимостта на семейните роли и редът на раждане на децата. Например, често най-голямото момиче в семейството за следващото  дете става ерзац майка, детегледачка. Тя е отговорна за по-младите и често е лишена от възможността да живее свой собствен живот, впрочем  тя не знае как да отговоря за самата себе си. Средното  дете често е най-проспериращото в дома, свободно от семейни сценарии и дълг.

       Смята се, че съперничество между децата неизбежно възниква. Родителите се сблъскват с проблемите на детската ревност и по някакъв начин трябва да ги решават.  В  решаването на този проблем, родителите често  използват  своя опит от детството си. Свръхконтрола  над детските взаимоотношения,  постоянната  позиция на арбитър издава потвърждение на необходимостта от потвърждението на собствената си значимост  и припомняне на униженията от  детството. С появата на децата възниква нова подсистема в семейната система. В случай на функционално семейство в нейната структура ще бъдат разпределени  родителската подсистема  и подсистемата на  децата. В дисфункционално семейство може да бъдат оформени  „грешни“ подсистеми: Коалиция майка с едно дете срещу бащата и  другото дете, или майка с деца, от една страна, и бащата – от друга. Границите между подсистемите на семейството – това е важен момент от организацията на живота и психическо здраве на системата. Ако границите на подсистемите са много твърди (например, след като детето се слага в леглото, при него не идват до сутринта, каквото и да се случи), тогава може да има психосоматични заболявания при децата, тъй като само при много силни стимули (заболявания с ефектни проявления), децата  могат да преминат границата и нейните подсистеми и да приближат по-близо до родителите. Ако границите на подсистемите са силно пропускливи, то всички членове на системата няма да са в състояние да живеят техния личен живот – това, което на английски се нарича privacyнеприкосновеността на личния живот, enmeshment –  объркване на ролите, „obroditelennye“ – инфантилни родители , находчиви деца. Не е ясно кой решава и кой е отговорен, и за кого.

  1. ШЕСТИ ЕТАП – детски учебни години. По това време семейството  се сблъсква с  правилата и нормите на външния свят, различни от правилата за интра-семейния живот. На този етап  се решават въпросите за това, кое се счита за успех, и кое за  неуспех, как  да станат успешни, каква цена семейството е готово да плати за външния успех и спазването на социалните норми и стандарти. Например, хиперсоциализираното семейство не смята никоя цена за прекалено висока за социалния успех на членовете му, а неудачника лишават от семейна поддръжка. Това е семейство с много проницаеми външни граници. Колкото тези граници са проницаеми, толкова по – малко проницаеми са границите на семейните подсистеми. Взаимоотношенията между членовете на семейството се регулират основно от норми, правила, традиции, които трудно се променят.

        В дисидентското семейството, т.е. семейството, което стои в опозиция на външните норми и правила и е затворило външните граници  често има силно пропускливи вътрешните граници. В такива семейства могат да имат проблеми с лоялността, но не съпружеската, а с верността към семейните норми и ценности.  Така че, на този етап от жизнения цикъл на семейството се изпитват границите на семейната система, изнесените  норми, митове, правила и игри.

  1. СЕДМИЯ ЕТАП на жизнения цикъл на семейството е свързано с времето на децата в пубертета. Тя започва с пубертета на първото  дете. Водещото  дете има нужда в този момент  да се изгради своя собствена идентичност, за да си отговори на въпроса: кой съм аз и къде отивам. Отговорът : „Аз съм дете на родителите си“, не е достатъчен, за да се изгради идентичност. Примерите са търсени извън семейството, сред връстници, несвързани възрастни.

         Семейството в този момент трябва да реши най-важния проблем: да се подготви детето за отделяне, за независим живот. Тук е мястото, където ще се провери жизнеспособността и ефективността на функционирането на семейната система. Ако семейството се справя с тази задача, той минава между Сцила и Харибда, и плава върху спокойната шир на жизненото плаване.

       Помислете за този период на семейния живот в детайли. Обикновено по време на пубертета  кризата на детето съвпада с кризата на средната възраст на родителите. Това означава, че по времето, когато детето се опитва да избяга от  влияние на семейството и иска да промени съдбата си, или най-малко на потока на живота си, родителите му са в нужда от запазване на стабилността на познатото.

       Нека разгледаме по – подробно този период от живота на семейството. Обикновено периодът на половото съзряване на детето съвпада с кризата на средната възраст при родителите. Това означава, че точно когато детато се стреми да се измъкне от семейното влияние и иска промяна на своята съдба, то родителите му изключително се нуждаят от запазване на привичната стабилност. Кризата на средната възраст настъпва, когато човек разбере, че определени събития и факти от живота му са необратими: професията е избрана и на професионалното поприще вече са достигнати или недостигнати някакви резултати, семейството е създадено, децата вече са пораснали. Едновременно с това става ясно, че оставащото време от живота не е толкова много, силите намаляват, признанието, че си неудачник сякаш се оказва неизбежно. Неуспешните деца са добро извинение: „Аз не можах да направя кариера, защото децата ми бяха много болнави (или „трудни“) и много време отиваше за тях.“ Сякаш за запазване на родителската самооценка е по – добре децата да са нежизнеспособни. Както се вижда, на този етап от жизнения цикъл  интересите на децата и родителите са точно противоположни.  Често стабилността на семейната система пряко  зависи от това, продължават ли да живеят децата в родителското семейство. Често, по време на съвместния живот децата се научават да изпълняват определени психологически функции в семейството, например, да бъдат медиатори мужду родителите си. Ако децата излязат от семейството и, което е още по – лошо, станат самостоятелни и успешни, т.е. не се нуждаят вече от вниманието и помощта на родителите си, то родителите се сблъскват с необходимостта да общуват непосредствено един с друг, лице в лице. За да могат да живеят, им се налага да решат маса проблеми, които са се натрупали, докато в семейството са живели децата. Много скандали се отключват вследствие на с години не решавани сексуални проблеми и много други. Сега, когато липсват оправдания, свързани с децата, то всички тези проблеми се налага да бъдат решавани, което може да се стори на съпрузите тежко и неприятно, и освен това е напълно възможно да се стигне до развод. Много по просто би било да не се допуска „сепарация“ (отделяне на детето) или  да се допусне формално. Например детето формално живее отделно, учи в университет в друг град. Може дори да се ожени, но по критериите на родителското семейство то още не е стъпило на крака, не е достигнал необходимото ниво на доходи или още не работи там, където семейството смята, че би трябвало да работи. Неговите неуспехи са прекрасен стабилизатор за родителското семейство. Така те отнемат времето  и силите на останалите членове на семейството и позволяват да не се решават другите семейни проблеми. Ако детето въпреки всичко упорито върви към успех, то има много начини то да бъде отклонено от този път.

      На този етап е посветена книгата на Джей Хейли „Излизане от къщи“ (Haley, 1980).  Главният тезис се заключава в това, че дезадаптивността и ексцентричното поведение на младия човек в този момент има защитен характер. Щом родителското семейство се сблъска с факта, че детето е готово за сепарация, то семейната система става нестабилна и дезорганизирана. Зачестяват конфликтите и се понижава самочувствието на членовете на семейството. Това се явява сигнал за младия човек, който му съобщава, че семейството му е застрашено от разруха  или в най – добрия случай изменение на структурата  и привичните способи за взаимодействие. За да съхрани всичко в предишния вид, младият човек развива ексцентрично и дезадаптивно поведение. Джей Хейли счита, че всеки член на всяка организация в аналогична ситуация е готов да поеме ролята на стабилизатор чрез нарушено (ексцентрично) поведение. Покрай специфичните нарушения в поведението би могъл да развие и хронически заболявания, често психически. Ако се вземе предвид, че обикновено децата надживяват родителите си, то проблемът  със стабилизацията на семейството се решава по този начин, докато са живи родителите.

        И така, този стадий от жизнения цикъл на семейството е най – труден за всички членове на семейството, проблемен и мъчителен. Тук семейството трябва да преустрои  своите вътрешни и външни граници, да сключи нов договор между  всички членове. Да се научат да живеят в променен състав.

  1. ОСМИЯТ ЕТАП е повторение на третия етап, само членовете на диадата са в различна възраст. Децата са израснали и живеят независим живот, родителите са били оставени сами. Този етап често се нарича “ етап на опустялото гнездо.“ Добре би било, ако до този етап от жизнения си цикъл семейството е достигнало без големи загуби и хората са щастливи да прекарват времето си един с друг, поддържайки  радостта от  взаимното общуване.
  2. ДЕВЕТИЯТ ЕТАП ОТ ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ е живот в самота. Единият от съпрузите е починал, другият доизживява живота си сам, така, както е живял в младостта си, преди да създаде семейство, но вече е стар човек, а зад него е изживяния му живот.

ОСОБЕНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕЛ НА СЕМЕЙСТВОТО, който се изразява със следните изменения в класическия модел:

      Първия етап от жизнения цикъл на Българското семейство понякога се отличава с това, че често младият човек живее още в родителското семейство и няма възможност да преживее опита на самостоятелния, независим живот. През целия си досегашен живот младият човек представлява елемент от своята семейна система, носител е на нейните норми и правила – бихме могли да го наречем  дете е на своите родители. Обикновено той няма ясна представа за това, което е постигнал в своя живот със собствени сили. Трудно му е да изработи чувство за лична отговорност за своята съдба. Той не може да провери на практика жизнените правила, стандарти и норми, които е получил от родителите си и често не може да изработи свои правила. Налице е семейство с пораснали деца.

       На втория стадий от жизненния цикъл някой от младите хора в семейството се запознава с бъдещия си брачен партньор, жени се за него и го довежда в дома на своите родители. Това е много съществен момент. Задачата е много сложна – да се създаде малко семейство в голямото. Младите хора би трябвало да се договорят не само помежду си за това как ще живеят заедно, по какви правила (вижте втори и трети етап на класическата схема), но и трябва да се договорят с родителите си, по – точно да се предоговорят за това как ще общуват помежду си. Патриархалните правила предлагат вариант на такъв договор: младият съпруг или съпруга влизат в голямото семейство с правата на още едно дете – син или дъщеря и често им се налага да наричат родителите на партньора си „мамо“ и „тате“. Не всяко младо семейство е готово за такъв сценарий на отношенията. Добре е, когато и двамата съпрузи не са готови за такива отношения, но много по лошо е, когато за това не е готов само единият. Тогава приоритетите им са различни. Единият от членовете на младото семейство  би искал да играе ролята на съпруг или съпруга, докато у другият  приоритетите са различни. Конфликтите, които произлизат от това положение са всеизвестни и често изглеждат като скандали мужду снаха и свекърва или между зет и родителите на съпругата му. Но всъщност в основата лежи конфликтът между ролевите приоритети на съпрузите.

      Новата подсистема преди всичко се нуждае от отделяне, а старата система, подчинявайки се на закона на хомеостазата, иска да запази статуквото. Така се създава парадоксална ситуация: бракът като че ли съществува, но в действителност не е така. Ситуацията е мъчителна за всички. Например се случва майката на сина да нахлува рано сутрин в спалнята на младото семейство, за да ги буди и даде инструкции или да се промъква крадешкам през нощта, за да завие сина си и пр. на пръв поглед комични ситуации, но никак не е чудно, че младите хора не могат да запазят брака си при такива обстоятелства. Намесата в живота на младите съпрузи може и да не е съпроводена с конфликти или лошо отношение в семейството.

       Третият стадий, който е свързан с раждането на първото дете, в модела на българското семейство, се отличава от класическия със следните особености: – често, при нефункционално  разпределение на семейните роли не е ясно коя е функционалната баба и коя функционалната майка т.е. как фактически ще се осъществява грижата, разпределението на времето и отглеждането на детето. Често ролите са объркани и детето по скоро е син или дъщеря на бабата, асобствените му родители са по – скоро негови брат и сестра. Майката и бащата работят, а бабата е пенсионерка. Тя прекарва много време с детето, а може отношенията  със снаха и да не са добри. Това не може да не се отрази на детето. Нерядко то бива включвано в борбата между снаха и свекърва.

      В четвъртия стадий, когато се появява второто дете, както в класическия модел, се повтаря предишния стадий и нищо кардинално ново не се появява, освен детската ревност, която лесно може да намери свои поддръжници сред членовете на голямото семейство.

      Особеното в  петия стадий от живота на българското семейство е, че активно започват да боледуват и стареят възрастните родители. Семейството пак преживява криза. Старците стават безпомощни и зависими от средното поколение. Фактически те заемат позицията на малки деца в семейството, намесвайки се по – често с досада и раздразнение, отколкото с любов в семейните отношения. От старците излизат нежелани и нелюбими деца, още повече, че по навик те са свикнали да бъдат главни, да вземат решения за всичко, да са запознати с всичко, което се случва. Този стадий на поредното предоговаряне на отношенията е мъчителен за всички. В българското обществено съзнание сякаш липсва модел за самостоятелен живот на възрастните родители. Счита се за недостойно да се позволи възрастният да умре извън семейството си, да се прати в дом за стари хора. По време на боледуването се счита за особена доблест старият човек да се лекува у дома, а не в болницата.

     Нерядко този период от живота на старите членове на семейството съвпада с периода на половото съзряване на детето. В такова семейство то протича по – различно. Може да възникне коалиция на старците с подрастващите против средното поколение. Например дядото прикрива лошите оценки и постъпки на внука си в училище.

     Обикновено средното поколение намира занимание на подрастващите, като им прехвърля грижата за болните старци, като по този начин ги привързват към дома, ограничавайки  общуването  им с връстниците  и забавяйки процеса на личностното им израстване и оформянето на идентичността им.

Шестият стадий е повторение на първия. Старците вече са починали и пред нас е семейство с възрастни деца.

      Много стадии от жизнения цикъл на класическия западен модел присъстват и в българския модел на семейството, напримеру стадия на ухажването, сключването на негласния (или отчасти гласния) брачен договор между двамата партньори, раждането на децата, етапите на психологическото им развитие и пр. Но те присъстват в изменен вид, в контекста на голямото трипоколенческо семейство.  Основните особености на българското семейство се заключават в следното:

  • Семейството, като правило се явява не нуклеарно, а трипоколенческо.
  • Материалната и моралната зависимост на членовете на семейството е много голяма.
  • Границите на семейната система като правило са неадекватно неоптимално организирани.
  • Често се наблюдава обърканост на семейните роли, неоптимално разпределение на функциите, необходимост от непрекъснато договаряне и предоговаряне на задълженията. Например, в семейството, където бабата възпитава детето, та фактически се явява функционална майка на своя внук; мъжът и жената са свързани интимно в леглото, но може и да не са свързани чрез отношения на грижа и близост , защото мъжът духовно и емоционално е по – близо до своята майка. Той преди всичко се грижи за нейните интереси. Функционално този мъж се явява съпруг на майка си и любовник на жена си. Семейството живее основно от парите на съпруга, но семейния бюджет се разпределя от майка му, така че функционално тя се явява глава на семейството.
  • Индивидуалност и суверенитет практически отсъстват. Младото поколение доста тясно и притеснително е свързано с предишното поколение. Традициите, приемствеността и конфликтите тук се проявяват особено ярко. Всеки член на семейството се намира в ежедневен контакт с голямо количество близки хора. Той непрекъснато се включва в сложни отношения, едновременно изпълнявайки много социални роли, често доста несъвместими. Социалната грамотност и диалогичност са нещата, които детето усвоява твърде рано. При такава семейна организация като основен често се явява въпросът за властта. Той се решава в контекста на всякакво общуване: татко забранява, а мама разрешава и всичко това се прави пред детето и съобщението е следното: „Детето слуша мен, а не теб, значи аз съм главата.“

      По такъв начин всяка семейна система се стреми да осъществи жизнения си цикъл в съответствие със законите за развитие на системата. В същото време пък при всеки жизнен цикъл семейството се стреми да запази своето състояние в момента т.е. да не се променя, съгласно закона на хомеостазата.

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ  НЕИЗБЕЖНИТЕ КРИЗИ В СЕМЕЙСТВОТО

Най – верния отговор на този въпрос открих в една будистка притча:

                                  ВСИЧКО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ – ПРИТЧА ЗА ПЕПЕРУДАТА

0531003001430729491_474344_600x458_iwoman

         Някога, много отдавна, живял в древен град прочут Мъдрец. Той бил известен с това, че намирал отговор на всички зададени му въпроси. Затова хората много го почитали и често ходели при него за съвет.

          Веднъж, подразнен от славата на своя учител, един от неговите ученици решил да злепостави Мъдреца пред всички, като му зададе въпрос, на който той да не успее да отговори.  Младежът отишъл до близката ливада, уловил най-красивата пеперуда и я затворил в шепите си. В отчаяния си опит да се освободи, пеперудата пърхала с криле и го гъделичкала по дланите. Усмихвайки се ехидно, ученикът отишъл при Мъдреца и го попитал пред събралото се множество:

– Учителю, вие твърдите, че имате отговор за всеки въпрос. Аз държа в ръцете си една пеперуда. Щом знаете всичко, кажете ми – жива или мъртва е тя?

Докато изричал думите и гледал с надменен поглед, младежът здраво стискал ръцете си, където била затворена пеперудата. Ако Мъдрецът кажел, че тя е мъртва, той щял да я пусне да отлети, за да го опровергае. Но ако кажел, че е жива, той бил готов във всеки един миг да я смачка, в подкрепа на своята истина.

В този момент, без дори да повдигне глава и да го удостои с поглед, Мъдрецът отвърнал:

– Синко, всичко е в твоите ръце…

                                                                     

                       По А. Я. Варга, Т. С. Драбкина, 2001 Издательство «Речь», оформление, 2001

Психология , , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *