МЕТОДИ, ТЕХНИКИ И УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАБОТА ВЪРХУ ЛИЧНИЯ МАГНЕТИЗЪМ

МЕТОДИ, ТЕХНИКИ И УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАБОТА ВЪРХУ ЛИЧНИЯ МАГНЕТИЗЪМ

           

/продължение/

                                                                 ЙОГА-ДИШАНЕ

       Тъй като правилното диша­не е основата на промените в мирогледа и поведението, ко­ито на свой ред ви позволяват да привличате положителни обстоятелства във вашия живот, добре би било да изучите някои основни техники.

Ритмично диафрагмено дишане

       Най-важният аспект на контрола върху дишането е диафрагменото дишане. Когато диша, обикновеният чо­век използва предимно гръдните си мускули вместо диафрагмата и това дишане обикновено е плитко, бързо и неравно. Вследствие на това долните дялове на белите дробове, които са богато снабдени с кръв, не се венти­лират както трябва, така че газовият обмен, който се осъществява между въздуха в белите дробове и кръвта, не е адекватен. Физиолозите, които се занимават с диша­нето, наричат това въздушно-кръвна аномалия. При ди­афрагменото дишане подобни несъответствия между постъпването на въздух и количеството кръв са мини­мални. Освен това има данни, които ни позволяват да предположим, че диафрагменото дишане е полезно, за­щото увеличава вакуума, който се създава в гръдната кухина и подобрява връщането на кръвта по вените към сърцето, като по този­ начин облекчава работата на сърцето и подобрява циркулацията на кръвта.

       Въпреки че за повечето от нас в момента гръдното дишане се е превърнало в обичайния и несъзнате­лен начин, по който дишаме, в действителност то е част от синдрома „бой или бягство”, който се събужда, когато организмът е предизвикан от някакъв външен стрес или опасност. Заради взаимната връзка между дишането и ума гръдното дишане на свой ред пораж­да напрежението и тревожността, свързани със синд­рома или рефлекса, наречен “бой или бягство”. При гръдното дишане ние дишаме плитко, накъсано и нестабилно, което довежда до подобна нестабилност и на ума. Всички техники, които са насочени към постигането на релаксация на тялото, нервите и ума, няма да са ефективни, ако гръдното дишане не се замени от дълбоко, равномерно и устойчиво коремно диафрагмено дишане.

       Въпреки че диафрагменото дишане е просто, лес­но и благотворно, навикът за неговото изпълнение трябва да се изгради съзнателно и целенасочено, пре­ди то да започне да се осъществява автоматично. Една лесна практика за постигането на това е да легнете по гръб върху чердже или килимче, да поставите едната ръка върху центъра на гърдите, а другата върху дол­ния край на гръдния кош, където започва коремът. Когато вдишвате, долният край на гръдния кош тряб­ва да се разширява, а коремът да се повдига; когато издишвате, трябва да се случва обратното. Горният край на гърдите трябва да се движи съвсем малко. Като изпълнявате редовно това упражнение, в един момент ще откриете, че диафрагменото дишане се е превърнало в навик и се осъществява автоматично.

       След това заедно с диафрагменото дишане трябва да изградите навика и за хармоничното, ритмично дишане. Наблюдаването на ритъма на дишане, както на този на вдишването, така и този на издишването, е с висок терапевтичен ефект и изобщо не е трудно. За нормален ритъм се приема, ако извършвате между шестнадесет и двадесет дишания на минута, но когато и вдишването, и издишването станат по-бавни и по- плавни, дишането става по-лесно.

       Нещо повече, съвременните учени са наясно, че по време на вдишването от капилярите в алвеолите се просмуква кръвна плазма (връща се обратно в кръв­ния поток по време на издишване), така че удължава­нето на вдишването увеличава времето, необходимо за осъществяването на този трансфер. Затова най-нап­ред трябва да се научите да забавяте своето вдишване. Освен това ритмичното диафрагмено дишане вкарва повече въздух и кислород във въздушните торбички на белите дробове и в кръвния поток. То увеличава връщането на венозната (бедна на кислород) кръв в белите дробове и изпраща увеличено количество кръв към капилярите на алвеолите.

        Диафрагменото дишане трябва да се практикува в стабилен стоеж, в устойчив седеж или в лег по гръб с ръце, поставени край тялото, обърнати нагоре длани и леко разтворени крака. Издишването трябва да става през носа и не трябва да се чува никакъв шум. Вдишването започва, след като сте из­дишали докрай; паузата между вдишването и издишването се свежда до минимум и Вие продължавате да дишате през носа , без да издавате звук.

Нади Шодханам (Алтернативно дишане през носа) – което в буквален превод оз­начава “изчистване на каналите”.

 Седнете на някое спокойно, тихо, проветриво място в лесна и стабилна позиция, като глава­та, вратът и торсът са прави и са разположени в права линия. Тялото трябва да е неподвижно.

 Вдигнете дясната ръка до носа; показалецът и средният пръст трябва да са свити, така че да можете да използвате палеца, за да запушите дясната ноздра, а безименния пръст за запуш­ване на лявата ноздра (Вишну мудра).

 При запушена дясна ноздра издишайте докрай през лявата ноздра. Издишването трябва да е бавно, контролирано и без напрягане или рязка промяна на ритъма.

 В края на издишването затворете лявата ноздра с безименния пръст, отворете дясната и вди­шайте бавно и докрай. Вдишването също тряб­ва да бъде бавно, плавно, контролирано и със същата продължителност като тази на издиш­ването.

 Повторете описания цикъл на издишване през лявата ноздра, последвано от вдишване през дясната, още два пъти.

 В края на третото вдишване през дясната ноз­дра издишайте докрай през същата ноздра, продължавайки да държите лявата запушена с помощта на безименния пръст.

 В края на това издишване запушете дясната ноздра и вдишайте през лявата. Повторете ци­къла на издишване през дясната и на вдишване през лявата още два пъти. С това упражнението приключва.

        В резюме, упражнението се състои от три цикъла на издишване през лявата ноздра и вдишване през дясната, последвани от три цикъла на издишване през дясната ноздра и на вдишване през лявата.

        Вечерта започнете упражнението с три цикъла на издишване през дясната ноздра и на вдишване през лявата, последвани от три цикъла на издишване през лявата ноздра и на вдишване през дясната. Вдишване­то и издишването във всички фази на това упражнение трябва да са с еднакво времетраене, без пауза между издишването и вдишването. Дишането трябва да бъде диафрагмено и да е бавно и контролирано без усеща­нето, че се напрягате. С течение на времето ще пос­тигнете постепенно удължаване на продължителност­та на вдишването и издишването.

       Основната форма на нади шодханам без задържа­не на дишането, описана по-горе, заедно с още някол­ко други видове пранаяма, могат да се практикуват безопасно, на основата на инструкциите, дадени тук. Но пак да повторя: задържането на дишането изисква одобрението и ръководството на опитен в пранаяма учител.

Капалабхати пранаяма (Дишане на грее­щото лице)

        Буквалният превод на капалабхати е “пранаяма, която кара челото и лицето да заблестят”. Помага за изчистването на синусите и на всички останали диха­телни проходи, като стимулира и коремните мускули и органите на храносмилателната система. Тази прак­тика довежда до изпитването на усещането за ободря­ване и тонизиране.

        Упражнението представлява енергично и прину­дително изтласкване на въздуха от белите дробове, като се използват диафрагмените и коремните мус­кули, в резултат на което следва едно бавно и пасивно вдишване. Този цикъл на активно и енергично издиш­ване, последван от пасивно вдишване, се повтаря ня­колко пъти в бърза последователност. В началото може да опитате между седем и двадесет и един цикъла в зависимост от вашите възможности.

Бхастрика пранаяма (Дишане на духалото)

        Думата бхастрика означава “духало”. При тази пранаяма коремните мускули работят като духало. Благотворният ефект от това упражнение е подобен на този от капалабхати.

         В това упражнение диафрагмата и коремните мус­кули се използват като при капалабхати, но тук и вдишването, и издишването са енергични и се изпъл­няват със сила. Могат да се опитат между седем и двадесет и един цикъла, съобразно индивидуалните ви възможности, като циклите трябва да следват един след друг в бърза последователност.

                                                                                                                               Свами  Рама. Царският път. Аратрон – 2007г.

                                                                                    МАСАЖ

        Бързият масаж на тялото с масла от синап и сандалово дърво е освежаваш и сигурен начин за стимулиране на кръвообращението. Масажът помага да освободите напре­жението от тялото и ви поз­волява да дишате по-дълбоко.

                        КОНЦЕНТРАЦИЯ  ВИЗУАЛИЗАЦИЯ  МЕДИТАЦИЯ НАБЛЮДЕНИЕ                                                                   РАЗЛИЧАВАНЕ СЪЗЕРЦАНИЕ

 

       Най-благоприятното време за упражняване е при първото събуждане сутринта, преди грижите и тревогите на всекидневния живот да са се наложили на ума ни. В това време човек е още свеж от вътрешните Светове и много по-лесно отново идва в съприкосновение с тях, отколкото през кое да е друго време на деня. Не чакайте да се облечете или да седнете в леглото, а веднага отпуснете напълно тялото си и нека упражнението бъде първата ви мисъл при пробуждането (съветва Макс Хайндл). Отпускането не значи просто заемане на удобно положение; възможно е всеки мускул да е обтегнат в очакване, а това само по себе си осуетява целта.  Докато не успокоим ума, не може и да бъде иначе.

        Друмвало Мелхизедек  дава следните инструкции:  Седнете в удобно положение с изправен гръбначен стълб, който с врата и главата са в една линия. За предпочитане обърнати на изток. Седейки по този начин, вие давате възмож­ност на гръбначните центрове да се изравнят, което позволява на потоците на живота да текат по-лесно. Отна­чало се освободете от напрежението и тревогите от ежедневие­то. Дишайте ритмично и повърхностно, спокойно и отпуснато. Осъзнавайте дишането си и релаксирайте тялото. Вашето дишане става спокойно и концентраци­ята ви се увеличава. Концентрирайки се в точката между веждите със затворе­ни очи, вие ще можете да визуализирате бяла светлина. Постепенно губите се­тивата за вкус, осезание, зрение, обоняние и слух. Този процес на свой ред забавя дишането и успокоява сърцето, позволявайки ви да достигнете по-спокойно със­тояние на духа.

        Когато усе­тите, че напрежението си отива, насочете вниманието си към Христовата чакра, разположена на около един сантиметър над върха на гръдната кост, и започнете да отваряте сърцето си. Почувствайте любовта. Почувствайте любов към Бог и към всичко живо на този свят. Продължете с ритмичното дишане (с еднаква продължителност на вдишването и издишването), осъзнавайте го и усещайте как любовта прониква в душата ви. Когато тя изпълни цялото ви същество, вече сте готови.

                                         КОНЦЕНТРАЦИЯ и ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

      Първото нещо, което трябва да практикуваме, е фик­сирането на мислите ни върху някоя идея, без да им позволяваме да се отклоняват. Това е много трудна работа, но тя трябва да бъде постигната поне до известна степен, преди да е възможно да осъществим по-нататъшен напредък. Мисълта е силата, с която си служим при изграждане на образи, картини и мисъл-форми в съответствие с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием съвършен контрол над нея, така че произвежданото да не е необуздана илюзия, предизвикана от външните условия, а истинско въображение, родено отвътре, от Духа.

      Скептиците ще кажат, че всичко е въображение, но ако изобретателят не беше в състояние да си представи телефона и т.н., днес ние не бихме разполагали с тази придобивка. Неговите представи отначало не били напълно верни и точни, иначе изобретенията биха били съвършени още от самото им създаване. Нито пък и въображението на зараждащата се окултна наука било вярно отначало. Единственият път да бъде направено то вярно е посредством непрекъснато практикуване ден след ден, упражнявайки волята да държи мисълта фокусирана върху някой предмет или идея, като изключва всичко друго. Мисълта е голяма сила, която сме свикнали да пилеем, като й позволяваме безполезно да тече, както водата тече над една пропаст, преди да бъде впрегната да движи воденични колела.

      Лъчите на Слънцето, разпръснати по цялата земна повърхност, произвеждат умерена топлина, но ако само няколко от тях се фиксират с лупа, те са в състояние да произведат огън във фокусната точка.

        Мисловната сила е най – мощното средство ча придобиване на знание Ако тя се концентрира върху някои предмет, ще прегори всички препятствия и ще разреши проблема. Докато пилеем мисловната си сила, тя е от малка полза за нас, но когато сме подготвени да се ангажираме с обуздаването й, всичкото знание е на наше разположение.

       Често чуваме да се провикват надменно: „Аз не мога да мисля за сто неща наведнъж“, когато в действителност те точно това правят и то причинява безпокойството, от което се оплакват. Хората постоянно мислят за стотици неща покрай интересуващите ги в даден момент. Всеки успех би бил постигнат чрез постоянно концентриране върху желаната цел. Това е нещо, което стремящият се към по-висш живот положително трябва да се научи да прави. Няма друг път. Отначало той ще констатира, че мисли за всичко друго под Слънцето вместо за идеала, върху който е решил да се съсредоточи. Но той не трябва да се обезкуражава. След време за него ще е по-лесно да успокои чувствата си и да обуздае мислите си. Постоянство, постоянство и винаги ПОСТОЯНСТВО – най-после ще победи! Без това обаче не може да се очаква някакъв резултат. Ще бъде безполезно да се правят упражненията в продължение на две-три сутрини или седмици и после да бъдат изоставени за също толкова време. За да бъдат резултатни, те трябва да бъдат извършвани неотклонно всяка сутрин.

      Може да бъде избран всеки предмет според характера и умственото убеждение на стремящия се, щом той е чист и умствено повдигнат. За някои може да послужи Христос; други, които обичат особено много цветята, могат да вземат някое от тях като обект на концентрация. Предметът не е от голямо значение, но какъвто и да е той, трябва да си го представим жив, във всички подробности. Ако сме избрали Христос, необходимо е да си представим един истински Христос с благородни черти, с живот в очите и израз на безкрайна мекота и състрадание. Необходимо е да изградим жива идея, не статуя. Ако сме избрали цвете, трябва да вземем семето във въображението си и като го заровим в земята, да фиксираме ума си върху него, като пред умствените си очи виждаме то да се разпуква, пускайки своите коренчета в земята по спирала. От главните раз­клонения на корените ние наблюдаваме да се явяват малки коренчета, които се разклоняват във всички направления. Тогава стеблото започва да покарва и се отправя нагоре, пробивайки своя път през земната повърхност и явявайки се над нея като малко зелено стебло. То расте и ние го виждаме вече като фиданка, малка клонка израства от главното стебло, расте, укрепва и се разклонява. От клончетата покарват дръжки с пъпки и ги виждаме да се разпукват в листа. Тогава се явява пъпка на върха. Тя става голяма и се разпуква, като червените листенца на розата се появяват изпод зелените. Тя се разтваря във въздуха, изпуска великолепен аромат, който летният зефир донася до ноздрите ни, като леко полюлява красивото творение пред умствените ни очи. Само когато си „въобразяваме“ по такъв ясен и добре очертан начин, ние влизаме в духа на концентрацията. Неясни, слаби подобия са безполезни.

      Пътувалите в Индия разказват за факири, които им показвали семе, посаждано и израстващо пред очите на удивените присъстващи, като давало и плод, от който те вкусвали. Това е извършено посредством толкова силна концентрация, че картината ставала видима не само за факира, но и за наблюдаващите. Публикуван е случай, при който членовете на научно общество видели удивителни неща да стават пред очите им, като при това била изключена всякаква възможност за фокусничество. Опитите на фотографите да фотографират видяното, не се увенчали с успех. Върху фотографската плака нямало никакъв образ, защото нямало материални, конкретни предмети.

     Отначало картините, които стремящият се ще изгражда, ще бъдат само неясни и бледи подобия, но след време той ще може посредством концентрация да създава много по реален и жив образ от нещата във Физическия Свят.

      Когато стремящият се е станал способен да образува такива картини и е успял да задържа ума си върху така създадената картина, той може да се опита да изостави картината внезапно и не допускайки в ума си нито една мисъл, да чака да види какво ще се яви в празнотата. Дълго време може би нищо няма да се появи и стремящият се трябва много да внимава да не създава сам видения. Ако продължава неотклонно и търпеливо всяка сутрин, ще дойде ден, когато на мястото на изоставената картина пред вътрешните му очи като светкавица ще се разкрие Светът на Желанието. Отначало това може да бъде само като проблясък, но то е предвестник на онова, което ще дойде по-късно.

                                                                    МЕДИТАЦИЯ

      След като стремящият се е практикувал концентрацията за известно време, фокусирайки мисълта си върху някой обикновен предмет и изграждайки жива мисъл със силата на въображението, чрез Медитацията той ще узнае за така създадения предмет всичко.

      Да предположим, че стремящият се посредством концентрация е извикал образа на Христос. Лесно е чрез медитация да се възобновят случките от Неговия живот, но чрез нея може да бъде научено и много повече. Знанието никога дотогава не е можело да мечтае за потоците светлина, които ще залеят душата. Но нещо, което не е необикновено и не подсказва нищо чудесно, е по-добро за практикуване. Опитайте се да узнаете всичко за една маса или за някой кибрит. Когато образът на масата е отчетливо формиран в ума ви, мислете от какъв вид дърво е тя и откъде е дошло то. Върнете се към времето, когато като малко семе е попаднало в горската почва. Наблюдавайте го как расте от година на година, покривано от снеговете на зимата и стопляно от лятното слънце. Отначало то е нежна издънка, люшкана от ветреца; после младо дръвче, издигащо се все по-високо и по-високо към слънчевата светлина. С течение на времето диаметърът ма стеблото му става все по-голям, докато един ден дойде дърварят със секирата си и с бляскав трион. Нашето дърво е повалено и окастрено от клоните; трупът е нарязан на парчета, завлечени след това по замръзналите пътища до речния бряг. Когато при настъпването на пролетта водите на реката се увеличат от топящия се сняг, прави се голям сал от трупите на дърветата и между тях са и парчетата на нашето дърво. Ние познаваме и най-малката им особеност и можем да ги разпознаем между хилядите.

      Следваме сала по течението на реката, като отбелязваме околните пейзажи и се запознаваме с хората, грижещи се за сала, които спят в малки бараки, построени върху него. Най-после го виждаме да пристига в една дъскорезница, където една по една трупите на дърветата се хващат с дълги куки и се изтеглят от водата. Ето и едно от нашите парчета, от най-широката част на което ще се направи горната част на масата. То бива изтеглено от водата и отнесено в дъскорезницата. Ние чуваме скърцането на кръгообразните триони, които се въртят тъй бързо, че изглеждат като тъмни петна. Нашето парче дърво е положено на тезгях, който се избутва към един от тях. Стоманените зъби си прокарват път през неговото тяло и то е разделено на дъски и греди. Някои негови части се отделят за строеж, а най-добрата се отнася в мебелната фабрика и се поставя в пещ, където се изсушава чрез пара, за да не се огъне, когато се изработи в мебел. Тогава тя се отнася в голяма машина с много остри ножове, която я изглажда. След това се изрязва на различни дължини, които се залепват заедно, за да образуват горната част на масата. Тогава цялата част се излъсква с шкурка, лакира се и се полира, като по този начин масата се завършва напълно. Сега тя се изпраща заедно с други мебели в мебелния склад, откъдето я купуваме. Ние проследяваме пренасянето й до нашия дом и поставянето й в трапезарията.

Така посредством медитацията се запознахме с различните клонове на индустрията, необходими за превръщането на едно горско дърво в мебел. Видяхме всички машини и хора и отбелязахме особеностите на различните места. Проследихме дори процеса на израстване на дървото и научихме, че зад всяко наглед обикновено нещо се крие дълга и много интересна история.

                                                                   НАБЛЮДЕНИЕ

      Едно от най-важните помощни средства за стремящия се към по-висш живот е наблюдението. Повечето хора преминават през живота слепешката. За тях буквално е в сила, че „имат очи и не виждат… имат уши и не чуват“. На по-голямата част от човечеството липсва способността за наблюдение – много печален факт. За някои хора това е простимо, понеже зрението им не е нормално. Градският живот е причинил неизказано зло на очите. В селата децата се учат да употребяват мускулите на очите си в пълна степен, тъй като зрителното им поле е многопосочно. На градското дете обаче практически всичко му е под носа и то рядко използва мускулите на очите си за наблюдаване на далечни предмети и поради това тази способност до голяма степен е загубена, вследствие на което днес имаме толкова много късогледство и други очни страдания.

      Много е важно за стремящия се да бъде в състояние да вижда всички неща около себе си в ясно определени очертания и в пълни подробности. За страдащите от повредено зрение очилата разкриват нов свят. Вместо предишната мъгливост с тях всяко нещо изглежда ясно и определено. Ако състоянието на очите изисква използването на двойни лещи, трябва да се осигурят двуфокусни очила, улесняващи детайлното наблюдение.

                                                               РАЗЛИЧАВАНЕ

      Когато стремящият се е погрижил за зрението си, той  трябва систематично да наблюдава всичко и всекиго, като си прави заключения от действията, за да разшири  способността за логично разсъждаване. Логиката е най – добрият учител във физическия Свят, както и най – сигурният  водач в който и да било свят.

      Докато практикуваме този метод за наблюдение,  необходимо е постоянно да помним, че той трябва да служи само за събиране на знания и факти, а не за  безогледна критика. Конструктивната критика, която посочва дефектите и средството за отстраняването им, е основата на напредъка, но критиката, варварски рушаща и доброто, и злото, е язва в характера и трябва да се изправи. Клюкарството и празнословието са пречки и спънки в напредъка ни. Докато от нас не се изисква да казваме на черното бяло и да се правим, че не забелязваме явно лошото поведение, целта на критиката трябва да е само помагане, а не безогледно да се чернят другите поради  малките им петънца. Спомняйки си притчата за гредата и сламката, ние трябва да обърнем най-безпощадната  критика към себе си. Никой не е тъй съвършен, че да не се нуждае от корекция. Колкото по-непорочен е човек, толкова по-малко е склонен да намира грешки и пръв да хвърля камъка върху другите. Ако посочваме грешките и посочваме пътищата за изправянето им и за усъвършенстване, това трябва да се прави без лично чувство.  Трябва винаги да търсим доброто, което е скрито във всяко нещо. Култивирането на това положение на различаване е особено важно.

        Когато стремящият се към знание от първа ръка е практикувал концентрацията и медитацията за известно време и се е усъвършенствал в тях, предстои да бъде осъществена стъпка още по-нагоре. Видяхме, че концентрацията е фокусиране на мисълта върху един-единствен предмет. Тя е средството, чрез което изграждаме ясен, жив, обективен образ на формата, за която искаме да добием знание. Медитацията е упражнението, чрез което се проследява историята на разглеждания предмет, като основно се разнищва отношението му към света. Тези две умствени упражнения изследват по най- изчерпателен начин нещата. Те водят към по – голямо, по- дълбоко и висше състояние на умствено развитие, което работи в самата душа на нещата. Името на това състояние е Съзерцание.

                                                         СЪЗЕРЦАНИЕ

       При съзерцанието няма никакво насочване на мисълта или въображението, за да търси информация, както беше случаят с Медитацията. То се състои просто в държане на предмета пред умствените ни очи като оставяме душата му да ни говори. Ние почиваме спокойно и отпуснато на дивана или леглото – не негативно, а напълно будни, очаквайки информацията, която сигурно ще дойде, ако сме постигнали подходящото развитие. Тогава Формата на предмета като че ли изчезва и ние виждаме само проявлението на Живота. Съзерцанието ще ни даде знание за страната на Живота, както Медитацията ни запознава с Формата. Когато сме достигнали до това състояние и имаме пред себе си да кажем едно горско дърво, ние напълно изгубваме погледа си за Формата, а виждаме само Живота, който в този случай е груповият дух. С изненада ще установим, че груповият дух на дървото включва различните инсекти, които се хранят от него; че паразитите и техният домакин са еманации от същия групов дух, защото колкото по-високо се издигаме в невидимото царство, толкова по-малко са отделните форми и толкова по-пълно властва Единният Живот, вследствие на което изследователят се убеждава във висшия факт, че има само Един Живот – Универсалният Живот на Бога, в Когото ние „действително живеем, движим се и съществуваме“. Минералът, растението и човекът – всички без изключение са проявление на Бога. И този факт представлява истинската основа на Съществуването, на едно Братство,  което включва всичко – от атома до Слънцето, понеже всички са еманации от Бога. Идеи за съществуване на човека,като част от това Братство върху друга основа, като класови различия, расов афинитет, еднакво местожителство и т.н. стоят далеч по-долу от тази истинска основа, която окултният учен ясно разбира, когато вижда Универсалния Живот да протича във всяко живо същество.

                                                                  ОБОЖАВАНЕ

        Когато посредством Съзерцание е достигната тази висота и стремящият се е осъзнал, че той наистина вижда Бога в Живота, проникващ всички неща, остава да бъде осъществена още една стъпка нагоре – Обожаването, чрез което той се съединява с Източника на всички неща, като достига посредством този акт възможно най-високата за човека цел до настъпването на времето, когато се извършва крайното Единение в края на великия Ден на Проявление.

        Мнението на автора е, че нито висините на Съзерцанието, нито крайната степен на Обожаването могат да бъдат постигнати без помощта на учител. Не е необходимо обаче стремящият се да се страхува, че поради липса на учител ще закъснее да изкачи тези стъпала. Нито пък трябва да се грижи за намирането на учител. Единственото необходимо за него нещо е да започне да се усъвършенства, като постоянства усърдно и неотклонно в това направление. По този начин ще пречисти връзките си. Те ще започнат да светят във вътрешните Светове и не може да не привлекат вниманието на учителите, които винаги следят точно за такива случаи, и те са малко да се каже радостни и щастливи да помогнат на хората, които, поради искрените си усилия да се очистят, са добили право да получат помощ. Човечеството се нуждае извънредно много от помагачи, които са в състояние да работят от вътрешните Светове. Христос е казал: „Търсете и ще намерите“, но нека не си въобразяваме, че като ходим от един професионален учител при друг ние търсим. „Търсенето“ в този смисъл не би ни ползвало нищо в сегашния тъмен свят. Самите ние трябва да запалим светлината, която неизменно се радиира от връзките на усърдния ученик. Това е звездата, която ни води при учителя или по-точно води учителя при нас.

        Времето, необходимо за добиване резултати от упражненията, е различно за всеки индивид и зависи от неговото приложение, от еволюционния му стадий и отчетите му в книгата на съдбата. Поради това не може да сс определи общо време. Някои, които са почти готови, добиват резултати за няколко дни или седмици. Други пък трябва да работят месеци, години, а дори и през целия си живот без видими резултати, но при все това резултати има и ако стремящият се постоянства, един ден в този или в бъдещ живот ще види търпението и верността си възнаградени и вътрешните Светове ще се разкрият пред погледа му.

       Оттогава нататък, буден или спящ, жив или мъртъв, оказвайки се жител на царства с неизмеримо по-големи възможности от тези на Физическия Свят, неговото съзнание ще бъде непрекъснато. Той ще води продължително съз­нателно съществуване, като се ползва от всички условия, които способстват за бързия напредък към все по-високи и отговорни положения, даващи му възможност да работи за повдигането на човека.

                                              Макс Хайндл. Космогонията на Розенкройцерите. Алфиола – 2001г.

      В заключение бих искал да кажа, че  ако погледнем някой предмет през призмата на дневната светлина, ще видим, че всички предмети имат свои собствени цветни вибрации. Вселената във всеки един от нас също има това призматично свойство и всеки гръбна­чен център или чакра отговаря на различен цвят от дъгата. Концентрирайки се върху вътрешната светлина, ние можем да активираме целия спектър от цветове от най-долната до най-горната чакра. Този процес бележи началото на една радостна връзка с душата. Както цветовете се смесват в блясъка и чистотата на светлината, така и ние се разтопяваме в духовните лъчи. В това състояние на екстаз всякакви прегради изчезват. В това спокойствие ние излъчваме нашето най-съкровено желание навън в Космоса като зов на ду­шата към онзи космически разум, от който зависи дали ще можем да матери­ализираме онова, което искаме.

       Духът е този, който ражда разума и тялото, а не обратно. Грижейки се за своите духовни нужди, ние автоматично се грижим и за другите си потреб­ности. Когато нашето сърце е изпълнено с абсолютна увереност, когато вяр­ваме от дъното на душата си, че това, което планираме да направим, е наше рождено право и когато вярваме в божествения закон за причината и следствието, тогава стават чудеса.

         Големият хималайски светец Бабаджи казва: „Банат, Банат, Бан Джай“, ко­ето означава „правейки, правейки, накрая то става“. Какво прекрасно увере­ние от божествения гуру! Успокоително е да знаем, че имаме силата да се про­меняме и да ставаме по-добри, като междувременно и нашите връзки стават по-добри.

ОТНОВО БИХ ИСКАЛ ДА ИЗТЪКНА ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА,

КОИТО Е ДОБРЕ ДА ПОМНИМ,РАЗВИВАЙКИ СВОЯ ЛИЧЕН МАГНЕТИЗЪМ

       Опитайте се да запомните следните правила, докато се занимавате с все­кидневните си задачи. Ще дойде време, когато няма просто да изпробвате тези идеи. Цялото ви същество ще ги е асимилирало. Обхватът на вашия маг­нетизъм ще се промени и вие ще откриете, че връзките ви са станали по­здрави и ви носят повече щастие.

  1.  Любовта живее в душата.
  2. Вашите взаимоотношения са резултат от обхвата на вашия магнетизъм.
  3. Обективният самоанализ при опознаването на себе си е ключът за разбирането на разликите между вашите нужди и вашите желания.
  4. За да развиете  положителни  качества, е добре  да сте готови да промените собствения си начин на мислене. Качеството на всяка добродетелна постъпка  е право пропорционално на ка­чеството на мисълта, която я е създала.
  5. Помнете важността на развиването на положителни  качества. Ако се научите да бъдете спокойни, любящи, отговорни, вие можете да привлечете положителни връзки и да се пазите от опасни познанства.
  6. Щастливият, здравословен и успешен живот зависи от хармо­ничния начин на мислене. „Ние сме такива, каквито са мислите ни.“
  7. Въпреки че вашият живот се управлява до голяма степен от заложените във вас кармични импулси, помнете, че имате силата чрез свободната си воля да създадете нови поведенчески навици.
  8. Не забравяйте, че прекаленото идентифициране с физическия свят  води до разочарование. Приемайки, че можете да боравите със света извън вашите пет сетива, вие можете да вършите чудеса. Необходимо е само да бъдете прилежни и търпеливи.
  9. Лошото настроение разрушава вашия личен магнетизъм.
  10. Ако сте склонни да приемете, че отрицателните поведенчес­ки навици могат да произлизат от неправилното мислене, вие започ­вате да се променяте в положителна посока. Не бива да се притес­нявате да потърсите обективни напътствия.
  11. Помнете старата поговорка: Живей за своя приятел и твоят приятел ще живее за теб.

                                                                                                                                                                      Ганшиам Синг Бирла

         Искреността, вниманието, самоотвержеността, разумността и преди всичко лоялността играят основна роля в нашите отношения с другите хора. Когато успеем да привлечем човека, който е най-подходящият за нас партньор, ние никога не трябва да приемаме този човек за даденост и да на­маляваме своето внимание и грижи. Основата на дългата връзка е умението за себеотдаване и способността да споделяме грижите на другия.

 

Окултни науки, Психология , , , , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *