Това ни чака отвъд

Това ни чака отвъд

       „ Целта на живота не е щастие, а опитност. Скръбта и болката са нашите най – доброжелателни учители, докато радостите на живота са само преходни.“ – с тези думи на известния представител на Братството на Розенкройцерите Макс Хайндл бих искал да започна това писание. Според мен там се намира ключа за разбирането на смисъла на живота.
Добре би било отначало да кажем няколко думи за структурата на Реалността, в която живеем.Тя се състои от седем свята, като само един от тях – Физическия Свят е достъпен за нашите сетива. Останалите Светове са невидими за мнозинството хора поради спящото състояние на по – висшите и по – фините сетива на човека, чрез които те могат да бъдат възприети по същия начин, както възприемаме Физическия Свят посредством физическите сетива. Повечето хора по отношение на свръхфизическите светове са в положението на човек, роден сляп за нашия Физически свят. Макар светлината, багрите да го заобикалят отвсякъде, той не може да ги възприеме. За него те са несъществуващи и невъзпринимаеми, защото му липсват съответните сетива, посредством което да ги възприеме. Неспособността на слепеца да види светлината и багрите обаче не е аргумент срещу тяхното съществуване и реалност.

       При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот.Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом,или по-право не един физически атом, а силата, която е работила в него. Резултатите от преживените опитности на физическото тяло през току-що отминалия живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се промена. Той се извлича при смъртта и остава в потенциално състояние, като зрител, за да бъде отново събуден при подготовката за започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи ново физическо тяло.Той се нарича семенен атом. През време на живота семенния атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуска физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.
Когато етерното тяло заедно с душата напускат физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърнобяла нишка. Тази последна връзка не се къса, докъто включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден,защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло,която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От нестпазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били
само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити,с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло съставено от четерите вида етер – топлинен,светлинен,химически и жизнен, което е все пак физическо,заедно с душата и астралното тяло.
Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот,който се изгражда пред нея в картини,от момента на смъртта до момента на раждането, но без да изпитва никакви чувства, за да може безпристрастно да извърши този преглед. Не е добре душата да бъде обезпокоявана от плачове и шумове,за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото от това ясно виждане зависи отпечатването им в астралното тяло, от това зависи и правилното заключение,което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе на душата в бъдещото въплащение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него и най-много могат да направят една молитва,която действа успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот.
След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава, като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека,разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напускане на етерното тяло от душата е същият, както при напускането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следващото въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи семенния атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е неговият архитект и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечата панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек.
Учителят П.Дънов казва,че между физическия свят (респективно етерния) и духовния свят съществува една тъмна зона, с висока температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, както и водач, който да го води и да го пази.
Когато човек умре и загуби плътното (физическото) и виталното (етерното) си тела, имаме същото състояние, като при съня т.е. има интервал на несъзнателност, подобен на сън, преди човек да се събуди в света на желанието. Често се случва обаче такива хора дълго да не съзнават какво се е случило с тях. Те не разбират, че са мъртви защото тялото на желането няма отделни органи, пригодени за самостоятелна употреба. Смятат, че са в състояние да се движат и мислят. Те съзнават, че нещо не е в ред, но не са в състояние да се движат и мислят.
Астралният свят, наричан още Свят на Желанието се състои от седем области – Чистилище, което заема три по – низши области, Централна (гранична) Област, наричана още Средна земя и Първото небе, което е в трите по – горни области.
Добре е да знаем, че не някакво отмъстително Божество създава за нас Чистилището или ада, а нашите собствени зли навици и дела, когато се сблъскат със Закона за Следствието (Причината и Ефекта). Този непогрешим Закон дава на всеки онова, което му е нужно, за да го очисти от лошите му желания и зли навици. Той е символизиран в косата на жетваря – Смъртта и гласи: „Каквото човек сее, такова ще пожъне.“ Този закон управлява всичко и в трите Свята – Физическия, Астралния и Менталния. Работи неумолимо навсякъде, като хармонизира нещата и възстановява нарушеното равновесие. Резултатът може да се прояви веднага, може да бъде отложен с години или животи, но някога и някъде ще се даде точна и справедлива отплата. В Универса няма нито награда, нито наказание. Всичко е резултат на неизменния закон.
След напускане на Етерното тяло Душата попада в Чистилището, където се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. Силите, които действат тук произтичат от Любовта и са свързани със Симпатията и Антипатията. Тук в Чистилището картините от живота на човека пак се представят в обратен ред, но сега той преживява всички възможни за него чувства. Всяка случка от миналия живот се изживява отново. Когато дойде до някоя нанесена другиму вреда, той самият чувства болката, която потърпевшият е чувствал, изживява всички скърби и страдания, които е причинил на другите и научава колко е болезнена обидата и как трудно се понася скръбта, която е причинил. Страданието тук е много по – силно, понеже няма плътно тяло, което да притъпи болката. Мисията на чистилището е да изкорени вредните навици, като направи задоволяването им невъзможно. Тук индивидът придобива добродетели и се научава да действа правилно. Когато се прероди, той ще бъде свободен от зли навици и ако извърши нещо зло, то ще е по собствена воля.
Животът в Света на желанията (Астралния Свят) е три пъти по – бърз от тоя във Физическия свят. Това е една обща мярка. Има лица, които остават в Астралния свят много по – дълго време, отколкото е траел физическия им живот. Други пък, които са водили живот с малко на брой големи желания, го преминават за много по къс период. Добри фактори за съкращаване на чистилищния период са разкаянието и поправянето. Когато разберем погрешността на известни навици и постъпки в нашия живот и решим да премахнем лошия навик и да изкупим стореното зло, ние заличаваме картините от подсъзнателната памет и те няма да бъдат там, за да ни съдят след смъртта. Дори и да не сме в състояние да поправим стореното зло, искреността на нашето разкаяние ще е достатъчна. Тази практика се препоръчва от много духовни учители. В последната част на статията е дадено едно упражнение, целта на което е очистването като помощно средство за развиване на духовното виждане.Чистилището се състои от четири области:
1. Областта на горящите низши желания и страсти. Тук индивидът страда така, както другите са страдали вследствие на неговата нечестност и жестокост, предизвикани от низшите му жилания и страсти. Това страдание го научава да зачита правата на другите в бъдеще. Така придобива добродетели и се научава да действа правилно. Тук господства Антипатията.
2. Областта на впечатлителността – на силното любопитство и лекомислие. Тук индивидът страда защото след смъртта е лишен от възможността да задоволи любопитството си. Чрез тези страдания се освобождава от илюзиите, които са го ограждали по време на физическото му съществуване. Тук симпатията и Антипатията са в равновесие.
3. Област на желанията (исканията). Тук индивидът преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря.
В Средната Земя намираме души – честни и почтени, които не са навредили никому, но са били дълбоко потопени в работата си и не са мислили за Висшия Свят. Те са чувствали физическото си тяло така, като че ли то е самите те. За тях Светът на Желанията е едно състояние на тягостна монотонност. Те прекарват времето си мъчително, докато се научат да мислят за нещо по – висше от тефтерите и сметките. Хората, които са обмисляли проблемите на живота и са дошли до заключението, че „смъртта слага срай на всичко“ и които са отрекли съществуването на нещата извън материалния, сетивния свят (извън петте им сетива), също чувстват тук тази ужасна монотонност. Те са очаквали разрушение на съзнанието, а вместо това са се намерили с изострено възприемане на нещата и лицата около себе си. Те често смятат Светът на Желанията за халюцинация и постоянно повтарят в най – голямо отчаяние: „Кога ще свърши?“ Такива хора са наистина в най – печално състояние. До тях обикновенно не може да стигне никаква помощ и те страдат по – дълго от всеки друг.
След смъртта на човека душата се чувства изпразнена и това трае дотогава, докато тя не осъзнае, че истинския човек не се състои само от тялото си. Тук се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността към тялото и престава да се отъждествява с него. Понякога страданията на такива изтощени тела ще обърнат мислите на обитаващите ги същества към Бога и еволюцията им може да продължи, но в материалистичния ум се крие най – голямата опасност за загубване на досег с Духа и отпадане от еволюцията.
Когато чистилищното съществуване завърши, пречистеният Дух се издига в Първото небе, разположено в трите по – висши Области на Света на Желанието. Тук резултатите от страданията му са включени в семенния атом на тялото на желанието, придавайки му по този начин качеството правилно чувство, което в бъдеще действа като импулс към добро и въздържане от зло. Сега панорамата на миналото пак се развива в обратен ред, но този път като основа на чувстването служат добрите дела. Когато дойдем до сцените, където сме помагали на другите, отново преживяваме цялата радост, изпитана от нас навремето и освен това чувстваме цялата благодарност, отправяна към нас от този, който е получил помощта ни. Първото небе е мястото за радост без капка горчивина. Тук Духът е извън влиянието на материалните земни условия и асимилира всичкото добро на миналия живот, като го изживява отново. То е мястото за почивка и колкото по – труден е бил животът, толкова по – радостна ще е почивката. Болестта, скръбта и болката тук са непознати неща.
Тук има един клас, който води особено красив живот. Това са децата. Когато едно дете умре преди раждането на тялото на желанието (което става около четиринадесетата година), то не отива по далеч от Първото Небе понеже не е отговорно за делата си. Поради това детето няма чистилищно съществуване. Тук децата прекарват от една до двадесет години в прекрасни условия, докато се предостави случай, подходящ за ново раждане. При все това обаче то е нещо повече от чакалня, понеже в този промеждутък от време там се постига голям напредък. Когато едно дете умре, винаги има някой сродник да го чака или като изключим това, има хора, които са обичали да осиновяват деца през земния си живот и за които тук е голяма радост да се грижат за малките. В Света на желанието лесно се дават обективни уроци за влиянието на добрите и лошите страсти върху поведението, а оттам и върху щастието. Тия уроци незаличимо се отпечатват върху чувствителното детско тяло на желанието и остават там с него след прераждането, така че благородния живот на мнозина се дължи до голяма степен на факта, че им е било дадено това обучение.
Първото небе се състои от следните Области:
– Област на Душевната Светлина – В нея симпатията за другите добива висока стойност. Душата влиза във връзка с тази област доколкото в миналия си живот не е задоволявала само низшите си нужди, а се е стремяла към един по – възвишен свят и живот. Чувствата на любов към природата и към другите същества, които имат егоистичен характер, тук се пречистват. Душите на земята, които се отдават на религиозни обряди с цел подобряване на физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тук, защото идеалът им е бил чисто земен. Те ще намерят истинския рай в Първото Небе, за да разберат суетата си.
– Област на Душевната Сила – Тук става пречистване на жаждата за дейност. Дори лишена от егоизъм Душата търси да изпита чувството на задоволство, което дейността носи. Външно тези хора са идеалисти, но ги интересува чувствената радост от дейността. Тук те разбират, че не те творят, а Създателя чрез тях се проявява в творчеството.
– Област на Душевния живот – Тук човекът се освобождава от последните наклонности и влечения към Физическия Свят. Душата научава, че не е необходимо да посвещава цялата си дейност на сетивния свят.
В момента, когато Душата е пред Второто небе, резултатите от страданията в Чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича Съвест- силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастието и радостта. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, като взема от него със себе си силите на семенния атом, който ще послужи за образуването на бъдещото астрално тяло.
Най – после човек – Егото, Тройният Дух – влиза в Умствения Свят (Светът на мисълта). Той е облечен с дрехата на ума, която съдържа трите семенни атома – квитесценцията на трите разпаднали се тела. Човек напуска тялото на желанието в пълно съзнание и преминава в едно велико мълчание. Всичките му способности са бездейни, но той знае, че съществува и чувства като че ли се намира във „Великото Вечно“, като че ли е напълно сам, но при все това не се бои и Душата му е изпълнена с чуден мир, надхвърлящ всяко въображение. Окултната наука това се нарича „Великото Безмълвие“.Тогава идва пробуждането. Духът вече е в своята родина – Небето.
Работата, вършена от човека в тоя Небесен свят е многостранна. Съществуването му тук е период на най – усилена и важна активност в подготовката за следващия живот. Тук квитесценцията на тройното тяло (тяло на желанието, виталното тяло и плътното тяло) се вгражда в Тройния Дух (Човешкия Дух, Духа на Живота и Божествения дух). Това одухотворяване на телата се постига чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост на по – висши идеали, молитва, концентрация, постоянство и правилно използване на жизнените сили.
Светът на мисълта е изграден от две области: Област на конкретната мисъл (Второ небе) и Област на абстрактната мисъл (Трето небе).
Второто небе е истинския дом на Егото, на Мислителя. Тук човек работи за приготовляване на бъдещото си въплъщение. Тук асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условията за ново физическо съществуване. Под ръководството на висши същества променя климата, флората и фауната на Земята. Така светът е точно такъв, какъвто ние индивидуално и колективно сме го направили, и ще бъде такъв, какъвто го направим. Също така тук човек е активно зает да се учи как да си построи едно по – подходящо за проява тяло. През небесния си живот човек се учи да изгражда всички видове тела, включително и човешкото. Учи се да изгражда телата си в Небесния Свят, а да си служи с тях във Физическия Свят.
Съдбата на човека е да стане Творческа Интелигентност и той през всичкото време ученичества. Всички форми, които виждаме около себе си във Физическия Свят са кристализирали звукови форми на първообразните сили работещи в първообразите ни в Умствения Свят.
Второто небе е истинския дом на Егото, на Мислителя. Тук той живее дълго, като асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя земните условия, които ще бъдат най – подходящи за следващата му стъпка по пътя на усъвършенстването му. Звукът или тонът, който изпълва тази Област и навсякъде се проявява като цвят, е така да се каже, неговият инструмент. Тая хармонична звукова вибрация като елексир на живота вгражда в Тройния Дух квитесенцията на Тройното Тяло, благодарение на която той расте.
Второто небе се състои от четири области:
– Област на прототипите на формата – Тук човек се движи сред мисли, но те са реални същества, които създават реалните предмети на Земята – прототипи на земните форми, включително и на нашето физическо тяло. Тук разбираме, че нашето истинско същество принадлежи на света на Духа – съзнаваме единството си с Първичния Дух. Тук човек преживява отново всички връзки и отношения на любов и приятелство, които е имал на Земята, но в тяхната активна, духовна страна. Способността му да обича се разраства и увеличава. Тук намира отново лицата, с които е живял във Физическия Свят. Всички физически връзки и отношения се пречистват и изгарят. Души, които са си принадлежали във Физическия Свят отново са заедно в Духовния Свят, за да увековечат своята връзка.
– Област на прототипите на всеобщата виталност – Тук единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в Духовния Свят. Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в тялото ни прониква във всичките му части. Религиозният живот на човека произлиза от това отношение. Религиозното чувство и всички морални качества се изпълват със силата на тази област. Тук научаваме, че общия смисъл на живота не се състои в преходното, в отделността, а то е само символ на единния живот на хармоничното единство. Тук човек се среща с онези, с които е бил свързан чрез общи идеи и убеждения, но не е откъснат от връзките в семейството и приятелството.
– Област на прототипите на желанията и чувствата – Тук се намират първообразите на страстите, чувствата и желанията, но нищо егоистично не е свързано с тези състояния. Те тук образуват единство, така че чувствата на другите същества не се различават от нашите. Тук зреят плодовете на всички дела, които са били извършени на Земята в служба на една общност, с чувство на принадлежност към другите същества.
– Областта, където Духът се отразява в материята – Тук се намират първообразите на физическите и душевни условия, които намираме през време на пристигането си във Физическия Свят. Тук зреят плодовете на научните и художествените произведения, идеите и техническите изобретения. Оттук учени и художници черпят вдъхновение за напредъка на културата и цивилизацията. Тук Човешкия Дух още не е освободен от влиянието на цивилизацията, епохата, расата, народа, държавата, в които е бил въплътен.
Асимилирал всички плодове на миналия си живот, променил вида на Земята по такъв начин, че да са му осигурени необходимите условия за следващата му стъпка към съвършенство, разложил ума до есенцията, която съгражда Тройния Дух, оголеният Индивидуален Дух се издига в по – висшата Област на Света на Мисълта – Третото Небе. Тук той се подготвя за следващото си потопяване в материята. След време идва желанието за нова опитност и обмислянето за едно ново раждане. Тук Духът се освобождава от всякакво земно влияние. Вижда своите минали съществувания, опорочени от несъвършенството на низшите светове и определя целите, които Царството на Духа му открива с придобивките от миналите му съществувания. Тук живеят онези, които в земното си съществуване не са се занимавали само с обикновенния живот, а са търсели по – дълбокия смисъл и цел на живота. Тук човек не търси онова, което е угодно за него, а онова, което световния ред изисква. Вече подрежда своите дела според действителната природа на света. Той се издига в Света на Духа, където познава целите и намеренията, които са го подбудили към земно въплъщение. Този Дух носи всички опитности на своите минали животи и се оказва на границата на присъствието на монадите (семенните духове), които са пренесени от Висшите Божествени светове в Трите Свята. Тук вече се подготвя за новото си въплъщение, след като е видял своето минало, прозрял в общи контури бъдещето си.
Някой би запитал: Защо трябва да се прераждаме? Защо трябва да се връщаме в това мизерно и ограничено съществуване?Защо не можем да придобием опитност в ония по – висши царства, без да идваме на Земята? Подобни въпроси се базират на няколко погрешни разбирания.
На първо място нека разберем, че целта на живота не е щастие, а опитност. Скръбта и болката са нашите най – доброжелателни учители, докато радостите на живота са само преходни. Тази доктрина изглежда много строга, но е вярна. Нека разгледаме благословията на болката. Ако можехме да поставим ръката си върху горяща печка, без да чувстваме болка, ръката ни би стояла, докато вече е късно да я спасим. Болката е това, което ни кара да отдръпнем ръката си от горящата печка, преди да ни е причинена сериозна вреда. Вместо да изгубим ръката си, ние се отърваваме с една пришка, която бързо заздравява. Това е илюстрация от Физическия Свят. Същият принцип важи и за Астралния и за Менталния Светове. Ако ние нарушим моралността, съвестта ще ни причини болка, която ще ни предпази от повторение на постъпката, и ако не сме се поучили от първия урок, природата ще ни дава все по – тежки преживявания, докато най – сетне в съзнанието ни се наложи фактът, че „пътят на грешника е труден“.
Опитността е и „познаването на ефектите, които следват действията“. Това е целта на живота заедно с развиването на „Волята“ – силата, посредством която прилагаме резултатите от опитността. Опитността трябва да бъде придобита, но от нас зависи дали ще я придобием по трудния начин на личната опитност или посредством наблюдение на постъпките на околните, мислейки и разсъждавайки върху тях в светлината на придобитите вече опитности. Това е методът, по който човек трябва да учи, вместо да става нужда от камшика на страданието и болката.
Изборът е наш, но докато не научим всичко, което ни е определено да научим в този свят, трябва отново да се връщаме в него. Ние не можем да седим в по – висшите светове и да се учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Човек трябва да се връща много пъти на Земята, преди да може да се надява да овладее цялото знание в света на сетивата. Нито един земен живот не е достатъчен за това.

        Ако не се връщаме на Земята, каква е ползата от живота. Защо да се стремим напразно? Защо един щастлив живот в едно вечно небе да не бъде наградата за един добър живот? Каква полза би имало от един добър живот, в едно вечно небе, където всички са щастливи? Там няма място за симпатия, саможертва, мъдър съвет. Никой не би се нуждаел от тях там. Но на Земята има мнозина, които копнеят за такива хуманни и алтруистични прояви, които са от най – голяма полза за стремящото се човечество. Поради това Великият Закон, който работи за Доброто, връща човека обратно, за да работи пак в света за свое добро и за доброто на другите с придобитите съкровища, вместо да ги остави да се прахосват в едно небе, където никой не се нуждае от тях.

       Използвана литература:

  1.  Макс Хайндл -Космогонията  на Розенкройцерите

      2. Влад Пашов – Живота на душата след смъртта на физическото тяло

      3. Откъси от беседи на Учителя Петър Дънов

Окултни науки , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *