Периодът 30 – 36 годишна възраст

Периодът 30 – 36 годишна възраст

 

     Bankoboev_Ru_schastlivaya_semya_na_otdyhe_u_morya    Това е периодът, в който хората  преодоляват илюзията, че животът е разбираем и може да бъде насочен в желана посока. Но това е и период на относителна устойчивост. За първи път се появява възможност и способност за влияние върху предстоящия  живот. Започва заемане на окончателно място в него, т.е. в отношенията с околните. Животът става по-подреден, а подредбата му – по-сложна, което предизвиква стремеж към управлението  й, възприеман като прилив на жизнени сили (енергичност). Плановете придобиват ново свойство, каквото не са имали дотогава – да се осъществяват. Мечтите се конкретизират в цели.

       Опитах се да проследя практическите наблюдения и изводи на науката Психология, относно промяната на психиката на човека с промяната на възрастта му, свързана с този период, а също и циклите на планетите от Слънчевата система, свързани с този период. В зависимост от темперамента, характера, пола  и условията, в които се развива човека, продължителността на всеки период  може да варира в импеданса от плюс – минус една година, рядко повече. При жените обикновено периодите настъпват по – рано, отколкото при мъжете.

      Психологически индикации

          Според Роджър Гоулд, психиатър и психолог, описал развитието като преодоляване на заблудите, коренящи се в детството, между 30 и 34 години младежите преодоляват илюзия, че животът е разбираем и може да бъде насочен в желана посока.

       Към тази възраст повечето млади хора са създали семейни отношения и потомство. Изминали са вече десетина години след края на юношеството, посветени на утвърждаване сред околни­те. Периодът започва с убеждение, че всички стремежи вече са опознати. Към края му обаче се появява неприятна озадаченост, че:

  • животът в много отношения започва да прилича на този на родителите;
  • някои стремежи не намират разумно обяснение;
  • постъпките на околните престават да са ясни и разбира­еми, както е изглеждало;
  • устойчивостта не е необратима и поддържането й изисква непрекъснати усилия.

           Младият човек започва да се вглежда в стремежите си, за да си отговори дали сам е избрал множеството поети задължения, или те са му били натрапени от родителска зависимост (вече пре­одоляна), или по някакъв друг начин.

 Gould, R. Transformations, growth and change in adult life. New York, Simon and Schusler, 1978.

            Гейл Шихи, писателката и психоложка, в книгата си „Предсказуемите кризи в живота на възрастния“  казва, че след прехода около тридесетте започва период на относителна устойчивост, наречен от нея „вкореняване и растеж“. За първи път се появява възможност и способност за влияние върху предстоящия  живот. Започва заемане на окончателно място в него, т.е. в отношенията с околните. Животът става по-подреден, а подредбата му – по-сложна, което предизвиква стремеж към управлението  й, възприеман като прилив на жизнени сили (енергичност). Плановете придобиват ново свойство, каквото не са имали дотогава – да се осъществяват. Мечтите се конкретизират в цели, до осъществяване на които не остават неизвестни и непредвидени обстоятелства, и предстои най-скоро да се сбъднат. Животът за­почва да изглежда логичен, което обаче е илюзия (логиката му в крайна сметка е неизвестна).

     През този период младият човек за първи път получава при­знание като професионалист и започва да се издига кариерно. Получава по-висок ранг от по-младите и от много от връстници­те. Мъжете стават признати (макар и „младши“) професионални авторитети в някаква област. Отношенията в професионалната област (корпорацията) започват да изместват личните и семей­ните. Приятелските връзки се изместват от полезни („необходимите“ ).

        Даниел Ливинсон, психиатър и психолог, нарича този период: „Период на улягане“.

         След 32 младият човек трябва да е усвоил (с помощта на наставниците) способност да създава и поддържа устойчиви отношения (професионални и интимни); да е поставил начало на предвидима кариера, позволяваща достатъчна самостоятелност; да изостави неосъществимите идеи; става ценен перспективен експерт, т. е. самостоятелен възрастен човек. Усилията и немал­кият вече опит се концентрират към важните жизнени области: работа, семейство, приятелства, допълнителна активност. Това е втората в живота диспозиция (душевност) на възрастен.

         След изоставяне на неосъществимите идеи (мечти) в пред­шестващия преход, остава една с най-големи шансове за реали­зация. Младият човек създава стратегия за осъществяването й и насочва към това всичките си усилия. Стратегията е продължителна сложна последователност от решения и постъпки, пре­връщащи мечтата в най-важния жизнен проект, наречен от Левинсон „лично предприятие“ – например да стане ръководител в корпорация, известен учен, художник и др. Личното предприя­тие съдържа най-вече социални елементи: ранг, доход, влиятелност, слава, креативност, удовлетворяващ семеен живот, социа­лен принос. В началото на периода „улягане“ младият мъж е на най-ниското стъпало в скалата на тези постижения.

         Периодът „улягане“ завършва с фаза, продължаваща 2-3 години (около 36/37 г.), наречена от Левинсон „Да станеш господар на себе си“ („Becoming One’s Own Mail“; „BOOM“). В тези няколко финализиращи улягането години се осъществява „личното предприятие“ (мечтата). Мъжът става старши член в общността, достига реален авторитет и власт, изказва се със собственото си мнение, което вече има сериозна тежест.

       Астрологически индикации

       Тридесет и шест годишната възраст се  характеризира с третото възвръщане на Юпитер в рожденото му положение. 

       Това е време за стабилен ръст в кариерата, повишение и смяна на поведенчески стереотипи  от спокойно – самодоволни към агресивно – напористи. Независимо от изхода от кризата на 29 – 30 годишна възраст, следващите 5 – 6 години се характеризират със стабилен разтеж за човека, поради липса на напрегнати влияния от планетите. Този период се характеризира с положителни промени и щастливи обрати на съдбата с често с продължително действие. Това влияние носи хармония и успех.  Собствената личност се изявява и проявява в работата. Разширява се сферата и на влияние. По това време човек по – лесно получава съдействие и подкрепа от високопоставени лица, достигайки подем благодарение на собствената си работа или на протекции. В този период той завоюва признателността и одобрението на колегите, началниците и на обществото. Ако човек успее да оползотвори и съхрани този успех в своята кариера, ще има възможност дори да промени към по – добро условията си на работа и да повиши материалното си благосъстояние.

       Искам да благодаря на моя духовен брат, ректора на Московската Астрологична Академия проф. Михаил Борисович Левин, чиито лекции използвах за тази статия.

       Искам да благодаря и на своя преподавател по Възрастова психология доц. д – р Георги Маджаров  от ВТУ за прекрасните му разработки по тази тема.

 

Психология , , , ,
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *