Механизъм на влияние на илюзиите върху поведението

Механизъм на влияние на илюзиите върху поведението

533648_494877387229417_658146442_n

   Илюзиите са адаптивен механизъм, засилващ влиянието на опита на предшествениците (изобразен от емоции) върху пове­дението. Илюзиите са преценки за конкретни обекти и насоки за поведение, повлияни от емоции; резултат от покриването („оцве­тяването“) с емоции на конкретна индивидуална реалност. Същ­ността на илюзиите е увеличена привлекателност на поведение и обекти, каквато не би съществувала в отсъствие на оцветяващи ги емоции. Причиненото от илюзии поведение улеснява адапта­цията на биологичните видове: индивидите извършват поведе­ние, което не е непременно адаптивно за тях, но е такова за вида.

         Между 20 и 30 хората създават и отглеждат потомство. От отношенията между тях зависи адаптивността на потомството, и следователно на биологичния вид, затова важни елементи от от­ношенията имат тенденция към генетична фиксация. Мислите, причинени от емоции, са в значителна степен прикрити от ясно осъзнаване – илюзорни. Осъзнаването им разсейва илюзорността, и се приема като важен елемент (фаза) от развитието, а от ня­кои психолози – например Роджър Гоулд – като най-важният.

         Даниел Левиисон, психиатър и психолог,  описва механизма на влиянието на илюзи­ите върху поведението по следния начин:

             Ранната възрастност (24 -35/40 години) предлага плодотворна почва за илюзии. Лич­ните способности и стремежи са достигнали своя максимум. Мъжът има нужда да „вярва“ в себе си и в другите значими личности, групи и идеологии; да повярва и работи за по-добър свят – за себе си и окол­ните. Младежката мечта (dream) е пример за множеството функции на илюзиите. Мечтата е въображаема реализация на„Аз“-а в света – визия за един възрастен „Аз“, живеещ добър живот. Тя е почва, върху която цъфтят радостни надежди, много от които илюзорни – че съм способен да осъществя Мечтата; че това ще ми донесе щастие, че някой ще ми по­могне. Мечтата произлиза частично от нормалната мултивариантност на фантазиите в ранното детство, когато разликата между желание и действителност е трудно различима. Увеличената дързост в ранна въз- растност, когато „Аз“-ът е относително крехък и шансовете за осъщест­вяване на Мечтата изглеждат големи, изисква определена „нормална омнипотентност“.

Levinson, D. 1 he mid-lite transition: A period in adult psychosocial development. – Psychiatry: Journal for the Study of Interpersonal Processes, 1977, May, Vol. 40(2), c. 99-112.

 

        Гейл Шихи нарича десетилетието между 20 и 30 „период на илюзиите“ и предлага разширено описание. Част от илюзиите са характерни за двата пола, а други – само за единия.

       Специфична за жените илюзия е, че всеотдайността към семейството (деца и партньор) е достатъчна, за да осмисли жи­вота, и след като най-трудната част от отглеждането на децата отмине, партньорът (съпругът) ще помогне за излизане навън от тесните семейни рамки към по-широката социална среда.

       Специфична за мъжете илюзия е, че социалното и професио­нално издигане са достатъчни за осмисляне на живота.

       Всяка от тях има като резултат душевна безизходица (криза), ако не бъде преодоляна своевременно, което означава преди сре­дата на живота (35-40).  Еднаква за двата пола илюзия е идеализацията на партньора (емоционалната му привлекателност) – природно средство за максималното му ангажиране с отглеждане на потомството.

        „Отглеждане на адаптивно потомство е непосилно за отделен чо­век: затруднява и застрашава неговото и на потомството съществува­не. Рационална мотивация за отглеждане на потомство не съществува, защото смисълът му е извън интервала на живота, и не е за отглежда­щия го индивид, а за общността и биологичния вид. Затова еволюцията създава и закрепва силна емоция (причина; мотив) за отглеждане на потомство, елемент от която е безкритичната емоционална (сексуална) привлекателност на другия пол независимо от конкретните му качества. Големината на сексуална привлекателност на другия пол е съизмерима с желанието за живот: ранната зрялост е единствен период, в кой­то човек е готов да посегне на себе си, ако сексуално привлекателен партньор го пренебрегне.“

          Сексуалната привлекателност на другия пол изкривява верност­та на възприемането му: изобразява го като „идеален“ – идеализира го. Младежите виждат съвършенство в девойките, а те от своя страна виж­дат в тях качества и способности, които никой друг не забелязва – на принцове от сънищата. Шихи илюстрира идеализацията на партньора с типични заблуди. Например младеж може да предложи на любимата си девойка:„Ако нещо в мен не ти харесва, само ми кажи какво е и аз ще се променя така, както желаеш“. Привлекателността на младежа може да е толкова голяма, че приятелката му да сподели: ,.Наистина понякога мал­ко прекалява с алкохола, но това не е голям проблем, защото аз ще му повлияя и той ще се промени“.

         Типична за двата пола илюзия е за единствения верен път в живота: че всички постъпки са в правилната посока, която с само една. Генерира въодушевление (възторг) от всяко самос­тоятелно решение: изобразява го като най-правилно и затова окончателно – „завинаги“ – започване на някаква работа, смяна на местоживеене, създаване на семейство или отлагането му. По- късно в живота правилността на всяко решение от този период многократно се преразглежда: оценява се по нов начин, при това различно от най-правилното.

        Тази илюзия създава диспозиция, че своите усилия и съобразителност са достатъчни за реализация на всички жизнени планове. Това не е така, защото жизненият опит в ранна зрялост не е достатъчен за схващането на  важни черти на ключовия  елемент от реалността – неизвестността на логиката й.

      Отсъствието на съмнения в своите възможности (прекомер­ната увереност в тях) е адаптивен механизъм, защото в ранна зрялост трябва да се извърши огромен обем важно за биологич­ния вид поведение. Без такава илюзия несигурността и съмне­нията, противодействащи на всяко поведение, биха попречили за създаване на потомство и прилагане на достагьчни усилия за интеграция в социалните отношения. Всяко активно поведение се придружава с грешки, затова де­сетилетието между 20 и 30 е период на поредица от придружава­щи постъпките грешки.

       Илюзиите по отношение на сексуалния партньор са по-голе­ми от тези към социалната среда.

        В ранна зрялост илюзиите са устойчиви и създават нагласа, че всичко в живота се подрежда всс по-добре. Младият човек а е оптимист: вярва, че най-важното предстои; не е разколебан (объркан, озадачен, потиснат). Изкривявайки реалността, илю­зиите го правят щастлив (в детството също е щастлив, но не го знае).

    Психичните и биохимични механизми на щастието (удовлетворе­ността; удоволствието) са сходни с тези на наркотиците: периодът на привикване се възприема като нормална естествена промяна (всичко се нарежда все по-добре), а като ненормално и неестествено – разсей­ването на илюзорното удоволствие (отрезвяването; махмурлукът) – ста­ва все по страшно. След края на повдигащото въздействие на илюзиите цялостната жизнена енергетика възстановява равновесието чрез коле­бание с обратна посока – отрезвяващо последействие (абстиненция). Разсейването на илюзиите започва след 29 и преминава през различен (според различни психолози) брой фази.

 

Искам да благодаря и на своя преподавател по Възрастова психология доц. д – р Георги Маджаров  от ВТУ за прекрасните му разработки по тази тема.

 

 

 

 

 

 

 

Психология
About Веселин Арсов

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *