Позитивната фамилна психотерапия на д-р. Носрат Песешкиан

Позитивната фамилна психотерапия на д-р. Носрат Песешкиан

Доц. д-р Носрат Песешкиан, специалист по психиатрия, неврология и пси­хотерапия е роден в Иран през 1933 г. От 1954 г. живее в Германия и следва медицина във Фрайбург, Майнц и Франкфурт на Майн. Специализира в Гер­мания, Швейцария и САЩ. От 1969 г. д-р Песешкиан ръководи във Висбаден частна практика за психиатрия и психотерапия. Там има Международен инс­титут по позитивна психотерапия и фамилна терапия, където лекарите се за­познават с различните методи на психотерапия при изявени специалисти. В България обучението по позитивна психотерапия се практикува от 1992 г. и е организирано от Германското и Българското дружества по позитивна психо­терапия.

Позитивната психотерапия произхожда от “positum”, т.е. от действителното и предварително заложеното. Дей­ствителни и предварително заложени са не само наруше­нията и конфликтите, чийто носител е дадено семейство, но и способността му да се справя с тях. В рамките на по­зитивната фамилна терапия пациентът изоставя ролята на пациент и се превръща в терапевт на самия себе си и на своето обкръжение (самопомощ). За позитивната терапия болестта е не само белег на отделния човек. Тя е и характеристика на спецификата на отношенията в семейството и обществото.           Позитивната психотерапия предлага основна концепция за подхода към всички болести и нарушения (универсален характер). Транскултуралното мислене е основа на позитивна­та фамилна терапия. Това се отнася за човека като при­надлежащ към дадена група и като индивид. Всеки човек се намира в културално обкръжение, в което е израснал. Всеки от нас притежава собствено възпитание, а с това – и транскултурални проблеми при общуването с ближните си (транскултурален аспект).

Изхождайки от въпроса “Какво е общото между хо­рата и в какво се различават?”, позитивната фамилна пси­хотерапия описва инвентар със съдържанието на конфлик­тите. Те въздействат както върху индивида, така също и върху семейството и обществото. Съдържанието на конфликтите е основата на терапевтичния инструментариум на позитивната фамилна терапия – това е съдържателния и аспект.

Позитивната фамилна терапия е особен начин на те­рапевтично мислене, в чийто център стои семейството. Тя не се ограничава върху семейството като терапевтична единица, а предприема опит за привличане на членовете на семейството като индивиди и обществените фактори като рамкови условия в терапевтичния процес , отчитайки относител­ността в близостта на взаимоотношенията.

Всеки психичен проблем е конфликт – вътрешно безпокойство , тревожност , нарушение на съня и т.н. Моделът на конфликта в Позитивната психотерапия се разглежда като специфично взаимодействие между актуален и основен конфликт.

За да можем да разберем даден конфликт, трябва да знаем как е възник­нал, кои вътрешни и външни условия са положили основите за това разви­тие. Ние проследяваме жизнената история на отделните членове на семей­ството и отношенията, които са очертали картината на техните личности. Могат да бъдат разграничени две конфликти области в тяхната времева и кондиционална последователност: актуалния и основния конфликт.

   Актуален конфликт: Външни събития като например : смяна на професия­та; преместване в ново жилище; смърт и други) и микротравми (кумулация на събития като например неточността на партньора; закъс­нение за влак; неблагонадеждността и несправедливостта на някой ко­лега) се отразяват на личността в телесните(тяло), психичните(дейност), социалните(традиции) и духовните(интуиция) й измерения. При сблъсъка на натрупаните външни драз­нители и личностно детерминирания капацитет и способността за пре­работването им от пациента , възниква актуалният конфликт. Имат се предвид конфликтни ситуации, които могат да бъдат считани за причинител на наличната остра симптоматика.

Също важи правилото, че неочакваните съ­бития предизвикват стрес със значително по-голяма сила, отколкото предварително очакваните. От решаващо значение най-накрая е дали дадено събитие( стресор) действа еднократно, или се задържа по-дълго време и довежда до увеличаващо се натоварване” .

   Четирите форми на преработка на актуалните конфликти се представят чрез познавателните способности на пациента , реализирани чрез : – тялото(сетивата), – дейността(интелекта), – фантазията(интуицията), – контакта(традицията) , посредством две допълващи се схеми:

Първата схема е израз на подчертаване и свръхдиференциране на една област от живота му.

Втората схема показва изразеността на областите от живота му , които попадат в сянка.Това са така наречените непреживени области , където липсва обвързаност с удоволствени изживявания. Тези дефицити не се осъзнават и биха могли да възпроизвеждат страх.

Основен конфликт: Актуалният конфликт не идва изведнъж като гръм от ясно небе. Той се разгръща много бавно и придобива значение, когато конфликтната готовност на семейството или на негов член се превърне в психично или соматично нарушение. Не става въпрос само за тази последна капка, която е предизвикала актуалния конфликт, а и за много други капки, които пълнят чашата. Това означава, че се проследява развитието на човека до неговото ранно детство, ако е възможно – и се­мейните условия за развитие през повече поколения.     Чрез основния конфликт се обхваща както конфликтната готовност в структурата на личността, така и на семейната структура.

В центъра на основния конфликт на позитивната фамилна терапия стоят концепции, които тясно са обвързани с личността и семейните правила и представляват конфликтна предразположеност. Тъй като тези концепции се придобиват доста рано в развитието, назовават се основни концепции. Те са тема в живота на човека, която винаги се повтаря в различни вариа­ции. По тази причина позитивната фамилна терапия се стреми не към пре­структуриране на цялостната личност, а на концепциите. С това терапевтичният процес се осъществява не само в индиви­да. Много повече това е процес, който протича както в личността на отдел­ния човек, така и в структурата на отношенията в неговата група(семейство).

Моделът се занимава с концепции, които са били валидни в първоначалната семейна група. В случая се придържаме към две условия: първо, концепциите трябва да имат значение за социализацията; второ, трябва да описват отношенията към обкръжението. Носители на тези кон­цепции са лицата, с които се осъществяват отношения, т.е. родители, бра­тя и сестри, баби и дядовци или хора, които са поели техните функции.

   Четирите образци-измерения описват семейния концептуален образец, сред който човек е израснал, и то така, както той се вижда в преживяването си. За разбирането на конфликтната ситуация е необходима яснота за ней­ната предпоставка и участващите концепции. Развитието на личността решително се определя от първичните социални отношения и отхвърля­нето на други с помощта на образците-измерения се оказва сполучливо. В терапевтичния модел на позитивната семейна психотерапия четирите образци – измерения се превръщат в терапевтична ръководна насока. Като основен конфликт тук се разглежда развитието на социалната Аз концепция.

     Релевантните информации се отнасят за:

  • отношението на близките (родители), братята и сестрите (също и на връстниците) към детето (Аз);
  • отношението между родителите (Ти);
  • отношението на родителите към обкръжението (Ние);
  • отношението на родителите към религията/мирогледа (Първично Ние).

           Ключов конфликт

Предпоставка за ключовия конфликт са възможностите за разви­тие на базисните способности (четири области на способността за поз­нание и способността за обич) в индивидуалното им оформяне. Като резултат възникват поведенческа готовност и модели с техните афективни и емоционални компоненти, които се вливат в обозначената ка­то ключов конфликт дихотомия учтивост-честност”

учтивостта съдържа способността да се приспособяваме, да се включваме, да казваме “Да”, като цената е инстинктивно отдръпване и емоционална реакция на страх;

– честността е способността да налагаш открито потребностите си, да отстояваш себе си и да се утвърждаваш. Съдържа съпътстващия риск от агресивно поведение.

Приемаме този ключов конфликт за централен (пусков механизъм), в който се решава по-нататъшната посока за преработването на конф­ликта.

              Позитивната фамилна терапия разглежда хората не само какви са били някога и в настоящия момент: тя се стреми да види това, което предстои да стане с тях, като тези възможности за развитие бъдат стимулирани.

               На­ред с процеса на осъзнаване, на попълване на празнотите в спомените и съживяването на историята на развитието започва друг процес: обреме­нените с конфликти представи и поведенчески форми се проучват по от­ношение на техните предпоставки. Тогава членовете на семейството могат да разполагат все повече с тях. Те разбират, че техният конфликт се поддава на влияние. Целта е конфликтите да бъдат разбирани като пове­денчески области (актуален конфликт), обусловени от жизнения път (ос­новен конфликт) и подлежащи на промяна (отношение към бъдещето).

Специфичното взаимодействие на актуалния и основния конфликт е описано в позитивната психотерапия чрез следния модел: съдържа­щите се в Диференциален психоаналитичен инвентар (ДПИ) и Висбаденски инвентар за позитивна и фамилна терапия (W1PPF; Peseschkian u. Deidenbach, 1988) способности, значимо поведение, кон­цепции и готовност за конфликт.

Първичните способности, като израз на способността за обич; вторичните – като възможност за познание определят външните събития и ефективното им съдържание през дълбинната основа на онтогенетичното развитие на индивида.

Диференциращо – аналитичния инвентар (ДАИ) на Позитивната фамилна   терапия

се състои от вторичните и първичните способности (актуални и основни способности). Те са не само понятия или случайни явления във времето , а се проявяват много повече като унаследени и актуални правила, норми и нагласи на междучовешките отношения , по-малко или повече адекватни на действително­стта поведенчески директиви за индивида. Те са формирани като специ­фични човешки способности в процеса на социализацията.

Първичните (основните) способности (качества): любов , пример(образец) , търпение , време , контакт , сексуалност , доверие , надежда , вяра , съмнение , увереност , единство . Те очертават способността за обич. Релевантните информации се отнасят за:

  • отношението на близките (родители), братята и сестрите (също и на връстниците) към детето (Аз);
  • отношението между родителите (Ти);
  • отношението на родителите към обкръжението (Ние);
  • отношението на родителите към религията/мирогледа (Първично Ние).

Този модел се отнася и за случаи, когато детето израства в непълно семейство, респ. учреждение, което трябва да замести семейството.

 

Вторичните (актуалните) способности (качества) са свързани с познавателните способности : точност , ред , чистота , послушност , учтивост , честност , откровеност , справедливост , старание(действие) , пестеливост , благонадеждност , прецизност , добросъвестност.     Те водят до разбиране начина на възприемане на собственото об­кръжение и с какви средства на познанието се осъществява оценката на реалността.

  • Тяло (средство на сетивата);
  • Дейност (средство на разума(интелест));
  • Контакт (средство на традицията);
  • Фантазия (средство на интуицията)

Моделът на позитивната психотерапия не прави опит да обясни първоначалното възникване на конфликтите, а цели разбирането на човека в актуалната му житейска ситуация, от която се развива бо­лестта му. В този смисъл позитивната психотерапия обхваща всички психични, психосомагични и соматични заболявания. Тя взема пред­вид при всеки човек наред със симптома и индивидуалната динамика на болестта и съдържателните й аспекти. Тя не се ангажира само със симптома, а се интересува и от значението му за цялостния жизнен план, от “сигналното му действие”, произтичащите от това шансове за промяна и – особено съществено – от намиращите се вътре в човека способности да разрешава конфликти, да компенсира нарушения и фун­кционални дефицити или да преориентира жизнената си ситуация и връзките с бъдещето.

Един партньор предизвиква у друг конфликти, затруднения, проб­леми и кризи. В същото време му дава шанса да развие собствената си личност, да намери подходящи решения на конфликтите. Конфронта­цията е валидна за много други области на човешкото съжителство: отношението на децата към техните родители; връзката между роди­телите; отношението към родителите на партньора; отношението към роднините. Да виждаш само страданието и опасността в конфликта е недоразумение , което може да предизвика патологични последствия.     Не е достатъчно да се зададе въпросът: “Защо?” за едно смущение, страдание или изпитание. Те биха останали неразбрани, ако не се по­пита: “За какво; с каква цел?” Въпросът “За какво?” предполага реинтеграцията, тенденцията за единство и по-нататъшно развитие.

Ядрото на терапевтичната интервенция в позитивната психотерапия и фамилната терапия е стратегията на лечение в пет стъпки. 0бластта на терапевтичното им включване са актуалните и основните спо­собности. При това се изхожда , както от възникналите смущения, така и от едновременно възникващите способности на човека. Технология на лечението се извежда от теорията за възникване на заболяването. Целите на терапията се дефинират индивидуално, но въпреки това съдържат следните моменти:

          1.Позитивен подход:

Позитивният подход води чрез алтернативните концепции до нови изходни ситуации, които могат да променят основно “правилата на играта” в едно семейство.     Промяната води до още нещо: семейството се научава да преработва конфликтите си по друг начин, да се откаже от патологичното фиксиране. Това е първата крачка към самопомощта. Практически ние питаме какво е значението, което има даден сим­птом за човека и групата, и с това обхващаме и позитивното му значе­ние.

Този процес дава възможност за привличане на всички дадености – както на смущенията, така и на възможностите за преодоляването им. Така например се пита: Какви предимства имат задръжките? Какви функции изпълняват нарушенията в съня? Какво означава за мен фак­тът, че преживявам страх и депресия?

           Болестните картини се тълкуват в позитивен смисъл.       Например:

           Свръхтегло: способността да задоволяваш и да заместваш с яде­нето липсващата психична подкрепа. Акцентиране върху компонен­тите на сетивността преди всичко – вкус, естетика на храненето, щед­рост да не скъпиш природните средства.

           Агресивност: способността да се реагира за нещо спонтанно, емо­ционално и без задръжки.

           Алкохолизъм: способността да се постига чрез алкохола времен­на поносимост спрямо конфликтите.

           Амбивалентно поведение: способността да бъдеш разнообразен.

           Страх от самотата: потребността да бъдеш заедно с други хора.

           Anorexia nervosa: способността да се задоволяваш с малко средс­тва. Способността за съпричастност към проблемите на гладуващите в света.

             Нощно напикаване: способността да плачеш надолу.

             Депресия: способността да реагирай: при конфликтни ситуации с най-дълбоки чувства.

             Ревност: способността да обичаш, без да се държиш така, че да бъдеш обичан.

             Екзистинциален страх: способността да се грижиш за бъдещето и да не се осланяш на илюзията за сигурност.

             Лентяйство: способността да заобикаляш изискванията за добри постижения.

           Фиксация: способността да задържаш дълго време нагласи и по­веденчески модели.

           Фригидност: способността да казваш “Не” с тялото си.

           Задръжки: способността да се държиш настрана и да оставяш въз­приетото да действа в теб. Ако не се отдавам на опасността, то няма и защо да се страхувам, че ще ме наранят.

           Сърдечен инфаркт: способността през сърцето ти да премина­ват натоварвания и рискови фактори.

           Клептомания: способността да намериш нещо, преди някой да го е изгубил.

             Мания: способността да виждаш шишето наполовина пълно (а не наполовина празно), да преживяваш себе си като силен и да отстраня­ваш дреболиите в живота.

           Мазохизъм: способността да дадеш възможност на партньора си да се наслаждава.

             Нарцисизъм: способността да умееш да се обичаш, да минимализираш собствените си слабости.

 

             Параноя: способността да се поставяш в центъра на света и него­вите тайнствени сили.

   Нарушение на потентността: способността да се оттегляш от конфликтното поле на сексуалните връзки.

             Психосоматични симптоми: способността да покажеш чрез ези­ка на тялото, че в момента не разполагаш с друго средство за разреша­ване на конфликта.

Садизъм: способността да поемеш активната роля.

           Шизофрения: способността да отцепваш непоносимите части от Аз, а и да заместваш непоносимата действителност с въображаем вът­решен живот.

           Стрес: способността да приспособяваш организма си към нова си­туация.

             Негативизъм: способността да казваш “Не”.

             Занемареност: способността да игнорираш задължителните нор­ми и да им се противопоставяш.

             Натраплива невроза: способността да правиш нещо с изключи­телна прецизност, добросъвестност, навременност и последователност.

     2.Съдържателен подход

Често нарушенията се предизвикват не от значими събития, а от непрекъснато повтарящи се малки душевни травми, които в крайна сметка оформят картината, характерна за отделни конфликти. Пример: Човек, който се е научил, че само тогава е ценен, когато постига нещо и има професионални и житейски успехи, извед­нъж ще претърпи дълбоко разочарование, ако не е способен повече да се справя с поставените му задачи. Това дава възможност за конкретно решение към актуалния конф­ликт.

Ако човек се задълбочи в ситуациите, дадени във въпросите, ще установи, че актуалните способности, включени в тях, са описани пос­редством емоции. Ясно е , че на пациентите трябва да се задават въпро­си по отношение на актуалните способности. Докато един придава осо­бено значение на прилежността /постижението или на пестели­востта, друг набляга на реда, точността, контакта, справедли­востта, учтивостта и честността. Всяка от тези норми има за от­делния пациент определена ситуативна, групова и обществена значи­мост.

 

  1. Ориентация към целта

         Тази ориентация идва постепенно с промяната в нагласите и пове­дението. Тя помага за преодоляването на натрапливостите и дава въз­можност за по-адекватно отношение към ключовия конфликт “учти­вост – честност”. Чрез тези ориентации се използват потенциалните възможности за самопомощ и те се включват в психосоматичния кръг.

     Моделът на позитивната психотерапия не прави опит да обясни първоначалното възникване на конфликтите, а цели разбирането на човека в актуалната му житейска ситуация, от която се развива бо­лестта му. В този смисъл позитивната психотерапия обхваща всички психични, психосоматични и соматични заболявания. Тя взема пред­вид при всеки човек наред със симптома и индивидуалната динамика на болестта и съдържателните й аспекти. Тя не се ангажира само със симптома, а се интересува и от значението му за цялостния жизнен план, от “сигналното му действие”, произтичащите от това шансове за промяна и – особено съществено – от намиращите се вътре в човека способности да разрешава конфликти, да компенсира нарушения и фун­кционални дефицити или да преориентира жизнената си ситуация и връзките с бъдещето.

     Петстепенният процес в позитивната психотерапия е терапевтич­на стратегия, чиито основни моменти като семейната терапия и самопомощта са свързани смислово помежду си.

Пациентът се води в рам­ките на индивидуалната, фамилнага или груповата психотерапия стъпка по стъпка до самопомощта, следвайки мотото:”Ако се нуждаеш от под­крепяща десница, потърси я сред собствените си ръце.”

   Петте етапа са:

етап 1: наблюдение / дистанциране/,

етап 2: инвентаризация,

етап 3: ситуативно окуражаване,

етап 4: вербализиране,

етап 5: разширяване на целите.                                                                                                                        

Петте етапа се съдържат във всяка междуличностна интеракция. В нея се реализира способността за изслушване и задаване на целенасочени въпроси(наблюдение/дистанциране/ и инвентаризация), за мотивиране на вербално и невербално възприетото (ситуа­тивно окуражаване), за целенасочено изказване на проблемите (вер­бализиране) и накрая за насочване на вниманието към други цели и гледни точки (разширяване на целите). От това следва, че петте етапа са важни на първо място за терапевта. С тяхна помощ той би могъл да се ориентира в чуждия за него свят на чувства, преживявания и мисли на пациента, без да се изгуби в него и да може да се дистанцира достатъчно от собствените си концепции. Това означава, че терапевтичните техники, методи или интервенции са вторични, а личният опит на терапевта в контекста на петте етапа е първичен.

При всеки пациент е приложима петстепенната стратегия, но пространството, което заемат отделните етапи, както и специално използваният метод трябва да отговарят на изискванията на конкретния случай:

Още първичното интервю обхваща два етапа от диферинциално- аналитичния процес: наблюдение / дистанциране/ и инвентаризация. В началото тези етапи се отнасят до терапевта: те съдействат при изг­раждането на общ поглед върху конфликтно-релевантната ситуация на пациента. Процесът, в който терапевтът навлиза, се преминава впос­ледствие и от пациента. Пациентът се научава да разпознава чрез наб­людение / дистанциране/ конкретните условия на конфликта и после чрез инвентаризацията да разбере по-слабоконфликтните личностни области. Стига се до мултидименсионална терапевтична връзка, в ко­ято терапевт, пациент и среда са равнопоставени партньори в една психо-социотерапия. Въпросникът “Първично интервю в позитивната психотерапия” с WIPPF дава широк поглед върху петстепенния процес.

 

 Първи етап: наблюдение / дистанциране/

     Основни терапевтични моменти: (области в проработването на конфликта) – развитие на способността за внимателно слушане и пълно възприемане: По правило членовете на семейството на пациента като участници в конфликта са потопени в него и са изгубили дистанцията. Това се отнася както за невротичните, така и за психосоматичните разстройства. Участниците в конфликта се държат подобно на някой, който стои толкова близо до картина, че почти я докосва с носа си. Той вижда само един малък отрязък от нея. Не възприема връзката между съдържанието и цветовете. Загубил е от полезрението си цялостността на картината и поради това не схва­ща нейното значение.

Симптоматиката , моментите , отключващи оплаквания и първона­чалните проява на симптома терапевтът установява чрез контакт с пациен­та и със семейството му (процес на свързване). Той отделя време за тях, кани ги на разговор, наблюдава ситуацията, която възниква по време на сесията, слуша ги внимателно. В първите една до четири седмици тежестта пада върху свърза­ността и позитивното претълкуване на проблема.

В същото време структурира информацията и се допитва до собствените си чувства, които изпитва във връзка с изложеното от пациента. С наблюдението възниква не­що много съществено: всеки от семейната група получава първоначално възможността да се представи сам, без да се страхува от нега­тивна реакция или наказание от страна на терапевта.

   Позитивно тълкуване: Паралелно с уточняването на симптома­тиката терапевтът опитва – първо за себе си едно най-общо позитивно претълкуване на възникналото нарушение. Позитивното претълкуване трябва да включва значението на болестта за пациента и семейството му. Този процес помага на терапевта да се дистанцира от собст­вените си структури на възприемане и мисловни модели, като в също­то време се избягва повторението на невротичната концепция на пациента. Терапевтът дава тълкуване, което благоприятства практически най-ефективната промяна у пациента. Успехът на този подход не трябва да изкушава към нетърпеливо позитивно претълкуване, вън от жизнения контекст, защото то при тези обстоятелства може да се преживее като цинична шега.

     Самопомощ

Пациентът и неговото семейство започват при определени обстоятелства да придобиват способности за самопомощ. Центърът на тежестта лежи в периода между една и четири седмици, както в обвързаността и позитивото тълкуване.

Могат да бъдат от помощ следните начинания(техники) , инициирани като съвети към пациента:

     Наблюдение : Наблюдавайте поведението на партньора. Напише­те за какво се ядосвате и на какво се радвате. Опишете точно тези ситуации. Помощни въпроси: С кого и кога се чувствате ядосани и депресирани? Кога се радвате и се чувствате щастливи? Какво ви ха­ресва във вашия партньор и какво не ви харесва? Какво ви събра и кое ви държи още заедно? (Генерализираното неприятно чувство придоби­ва разбираем образ, който дава възможност за откриване на нови ас­пекти и за протичане на промяна на стереотипите в полето на семей­ните взаимоотношения.)

     Писменото излагане на проблемите играе функцията на вентил. (Пациентът има възможност да се занимава със своя конфликт и въпре­ки това да не засилва външната конфликтна ситуация.)

     Отказ от критикуването: Избягвайте критиката, докато наблю­давате партньора си. Критиката се замества от наблюдението на парт­ньора – дали обръща достатъчно внимание, дали проявява педантич­ност, нелюбезност и т.н.                             (С дистанцирано наблюдение и отказ от кри­тика възниква възможност за освобождаване на конфликта. Той се въз­приема вече от друга гледна точка. Семейните привички като напри­мер играта на критика се изоставят. Етапът наблюдение/дистанциране изисква време и търпение, които са необходими на партньорите, за да се възприемат по нов начин.)

           Разрешаване проблема с партньора: Вашите проблеми са ваша лична работа. Не ги обсъждайте с трети човек. Вместо да гово­рите за страхове, агресия и депресии записвайте си обстоятелствата, при които те се появяват. Още по-добре е да записвате при какви обс­тоятелства не възникват проблеми.

           Да се научим да понасяме безпокойството: Много хора се стра­хуват да застанат лице в лице с конфликтите и проблемите си. Така те не ги решават и се чувстват несигурни, обезпокоени и страдат, ако не могат да ги избегнат. (Индивидуалната и фамилната психотерапия на­лагат на пациента конфронтация с проблема. )

     Езикови образци посредници при мобилизиране на ресурсите на пациентите са историите, пословиците и мъдростите, които могат да се предложат от терапевта като противоположни концепции. По то­чи начин се напуска еднопосочната улица в комуникационната струк­тура между терапевт и пациент.

     Втори етап: Инвентаризация

     Основни терапевтични моменти(области в проработването на конфликта): развитие на способността да се задават целенасочени въпроси. Кои са най-важните проблеми от последните десет години (10 точки)? Как са преработени тези пробле­ми? На пациента се представят четирите форми на преработване на конфликта, които същевременно играят важна роля и при неговото възникване. При необходимост се задава и въпросът: “Какво се случи е вас през последните пет години в тази област; а със семейството ви; с вашето обкръжение?” Терапевтът се съобразява с момента на въз­никване на симптома и с усилването на оплакванията. Освен това той информира пациента за значението на микротравмите, като използва поговорката “Капка камък пробива!”

Могат да бъдат от помощ следните начинания(техники) , инициирани като съвети към пациента:

       Реактивни механизми на конфликта: Какво въздействие оказ­ват проблемите ви и оплакванията върху общото ви здраве, професията, пар­тньора, семейството и другите междуличностни отношения? Какви са перспективите ви за бъдещето? Какво значение имат тялото и здравето, професията и работата, социалните контакти, обществените събития, въпросите за смисъла на живота и перспективите за бъдещето ви и за семейството ви?

           Образци на подражание(четирите образци на подражание): “Пътешествие в миналото”, къде са ко­рените на конфликта: отношенията между майката ви и баща ви , братята и сестрите и другите близки хора от детството; време, търпение, примерът на родителите, бракът на родителите, контактите им с другите хо­ра, тяхната жизнена философия, мотото на семейството, неговите кон­цепции.

     Актуални способности: Кое ви действа микротравмиращо? Спира­но ли е развитието на способностите, пренебрегвано ли е то или е би­ло едностранчиво? Какви въздействия има това върху вас в психодинамичен, семейнодинамичен и социален аспект.

(Тук могат да се приложат различни тестови методики, като Гисен- Фрайбургски личностов инвентар (FPI) и WIPPF.)

     Концепции: Какво мото или концепция са действали във вашия дом? Каква е днешната ви концепция? Какви концепции имат партньо­ритe ви? Кой е любимият ви автор? Какви негови мисли ви допадат особено и за какво ви говорят те? Кой ви е лекувал до този момент? Как се отнасяте вие, вашият партньор, родителите ви, лекуващите лекари към психотерапията, която провеждате?        

     Недоразумения и анализ на интеракциите: В кои области вие и партньорът ви имате различни възгледи, които се сблъскват помежду си. На какъв стадий (свързаност, диференциране, разделяне) се нами­рате вие и в кой стадий на интеракцията е партньорът ви?          

     Трети етап: Ситуативно окуражаване.      

     Основни терапевтични моменти: развитие на способността да се привличат бедните на конфликти области и позитивните аспекти на симптоматиката. Когато се занимаваме с явления, които преживяваме позитивно и вълнуващо, по-лесно можем да се изправим очи в очи с неща, които възприемаме като неприятни и негативни. Това е кратката формула , основният принцип на ситуативното окуражаване в позитивната пси­хотерапия. Ако партньорът или се­мейството се занимават постоянно с конфликти и проблеми, ситуаци­ята често се изостря така, че става неконтролируема. Ако акцентът се поставя върху това, кое въпреки всичко сплотява семейството, окура­жават се членовете му да си припомнят отдавна забравените позитив­ни връзки. Така изграждаме обща основа, върху която семейните кон­фликти могат да се излагат конструктивно, дори когато се налага раз­деляне на партньорите.

За да може да изгради отношение на доверие, пациентът се науча­ва да подсилва позитивните качества на партньора си и в същото вре­ме внимава да не проявява своите конфликтни потенциални свойства.

Могат да бъдат от помощ следните начинания(техники) , инициирани като съвети към пациента:

     Относителност на ценностите: Всеки човек притежава позитив­ни и негативни качества. Няма абсолютни критерии за позитивност и негативност. Кое е позитивното в тези събития за вас и за ва­шето обкръжение? Как сте се справяли с досегашните събития и проблеми. Оценката зависи от вашите концепции и критериите в тях. Това, което вие определяте като негативно, не е задължително да се определя така и от партньора ви. Задайте си въпроса колко от ваши­те очаквания и нагласи отговарят на критичното ви поведение и това на партньора ви. Вие можете да преработите критичните поведенчес­ки области с помощта на инструментариума на позитивната психоте­рапия.

     Ситуативно окуражаване: Не критикувайте вашия партньор. В продължение на една-две седмици го окуражавайте в позитивните му действия (кратко, съдържателно и навременно). Така ще изградите ос­новата на доверието в партньорството. Не е достатъчна общата конс­татация: “Ти си мил човек” или “Ти имаш хубави очи”. Става въпрос най-вече за това да се подкрепи конкретно поведение или актуална концепция.

 

     Парадоксално окуражаване: Окуражавайте партньора си и дейс­твията му, които предизвикват вашето недоволство.Търсете позитив­ните аспекти, които “грешките” му имат за вас и за него. Така ще про­мените позицията си. Ако досега преди всичко сте виждали безпоря­дъка на детето си, сега откривате допълнително позитивните страни на това поведение: индивидуалния му начин на подреждане и креативното му отношение към реда.

     Изработване на съпротива: Вие можете да се питате защо е необходимо да окуражавате някого, с когото сте в конфликт, който ви ядосва и когото по-скоро бихте наказали (справедливост). Опитайте се да намерите вашия отговор на този въпрос.

     Психосерум: Прилагайте метода на автогенния тренинг за прогресивно намаляване на напрежението. Ако се чувствате напълно спо­койни , представете си образно позитивните аспекти на негативното за вас поведение:Моята депресия е част от разтоварването. Кога­то съм депресивна, оставям всички задължения, напрежението си балансира потребността винаги да съм най – добрата и да постигам най-доброто”

Историите като психосерум: Голяма част от концепциите и тех­ните противоположности са отразени в пословици и истории. Предимството им е в пластичната и жива образност. Представете си вашите концепции и техните противоположности под формата на приказки и мъдрости: “Ние не си подхождаме ние сме различни типове.” (кон­цепция) “Еднаквостта ни носи спокойствие. Противоречията ни правят продуктивни.” (противоположна концепция).

 

         Четвърти етап: Вербализиране.

           Основни терапевтични моменти: развитие на способността да се говори целенасочено за конфликтите и проблемите. Кои проблеми все още не са решени, кои (два-три от тях) ще бъдат предмет на терапията в следващите четири-шест седмици? С инстру­ментариума на позитивната психотерапия се конкретизират конфлик­ти, които досега пациентът е понасял несъзнателно. Терапевтът   задава конкретни въпроси: С кого и колко често възникват конф­ликти, свързани с “учтивост – честност”? Как и кога се проявяват? С какви актуални качества се съотнасят.

Докато с досегашните етапи сме създали благоприятни атмосфер­ни предпоставки, разхлабили сме стегнатите връзки и сме поощрили способността за разбиране, сега вече започва директният фамилен спор: собствената основа е разширена и с инструментариума на позитивната психотерапия се усвоява такъв език, който позволява конфликтите да се решават вместо да се излагат драматично.

     Проблемите на недоразвитите области се конкретизират и вербализират , използвайки се следните техники:

     Начало на разговора: Партньорът ви изказва своите проблеми и желания. Слушайте внимателно, бъдете учтиви. Запитайте себе си и партньора какво значение има за него проблемът, откога се занимава с него и как се справя с това. Опитайте се да разберете концепцията му и да му помогнете да я осъзнае. Ако злоу­потребява с алкохола, например, трябва да разберете какво означава това за него.

Проява на честност: Конкретизирайте пред партньора си собствените си проблеми: Как се отнасяте към тях? Какво значение има конфликтът за вас? Какво искате да постигнете с това? Каква неутрал­ни позиция може да заемете?

Tъpceнe на възможности за разрешаване: За възникващите проблеми се търсят принципни възможности за разрешаване. Имайте предвид, че както вие, така и партньорът ви се нуждае от време за промяна в позицията си. Вие имате своите собствени желания. Партньорът също има желания.Ако сте споделили честно какво считате за правилно, той трябва да реши как ще действа. Същото се отнася и за вас.Бъдете търпелив.

       Правила за водене на разговор: Не забравяйте, че заядливата забележка е много по-вредна, отколкото открития разго­вор в подходящо време. Погрешно изказаното мнение е проява на нес­праведливост спрямо партньора. Не трябва само да се критикува, а при възникване на проблем, да се каже как може да се направи по- добре.

     Семейната група: Всички членове на семейството редовно се сре­щат в уговореното време. Това може да става един път седмично. Мо­гат да се проведат сесии по изключителни поводи.

     Разпределение на функциите и смяна на ролите: Член на гру­пата поема за ограничено време задачи и роля, които до този момент са били характерни за друг член на групата.Така например бащата се превъплъщава в домакиня, майката поема задачите по планирането, които иначе са задължение на главата на семейството, децата поема“ от своя страна задачи и функции, които са от компетентността на ро­дителите, например: домакинството, планирането и съветването.

             Пети етап: Разширяване на целите.

Целите и желанията за следващите пет години, пет месеца, пет семици, пет дни се откриват и разработват на базата на четирите области на разрешаването на конфликтите: “Какво бихте правили, ако вече нямахте тези проблеми?”

       Могат да бъдат от помощ следните начинания(техники) , инициирани като съвети към пациента:

       Разширяване па целите: Разширявайте целите си в областта на актуалните способности (кои актуални способности сте занемарявали досега). Открийте нови възможности за преработване на конфликтите (кои области досега сте оставяли на заден план). Кои форми на взаи­моотношения между вас и партньора ви мислите, че могат да се разви­ят (четирите образци на подражание)?

         Ако партньорът не се включва: Какво правите, ако партньорът ви е безучастен? Спомнете си, че имате свои лични интереси. Вие не живеете само за другите, а и за себе си. Партньорът ви от своя страна често се нуждае от известно време, за да приеме вашия пример. Запи­тайте се защо той не се включва. Така понякога можете да откриете недоразуменията между вас: дали е безучастен, защото го хващам на тясно, или е намерил собствения си път, който аз не мога да приема?

Петстепенният рамков модел не е закостеняла схема, в ко­ято пациентът и семейството му се вкарват принудително. Отделните етапи не следват автоматично, а се намират в динамична връзка по­между си. Така по време на цялостния терапевтичен процес следват един след друг наблюдаващи, различаващи, окуражаващи, вербализи- ращи и разширяващи целта моменти, които в подходяща ситуация мо­гат да доминират в схемата на лечението. От друга страна, всяка сесия е структурирана в пет етапа. Това се отнася преди всичко за първичното интервю във фамилната терапия, където могат да се правят ре­шителни опити за активизиране на самопомощта. Постига се същест­вена терапевтична цел: Семейството работи заедно въз основа на пет­те етапа в контекста на самопомощта. Терапевтът престава да бъде “водач” на фамилната група, а е единствено “консултант”. Терапията може да приключи често след първичното интервю; това, което след­ва, е самопомощ, продължаваща цял живот.

Затрудненията в комуникациите най- често довеждат до стесняване на контакта. Партньорът се наказва, ка­то нещо му се забранява, респективно с отдръпване от него. Следст­вието е охладняване и обедняване на междуличностните отношения. Ние наричаме този процес стесняване на целта. Основният принцип на разширяването на целите се опира на факта, че нашите партньори притежават и други качества и възможности освен включените в кон­фликта. Всяка среща с партньор, който защитава други концепции, вече е потенциално разширяване на целите.

Методите на позитивната психотерапия са приложими в амбула­торни и стационарни условия. При последните те постепенно преми­нават в самопомощ, необходима за следстационарния период. Мето­дът може да се прилага стационарно като психотерапия, центрирана към конфликта. Процесът на лечение показва, че за относително кратко време (10- 15 сесии) се постига подобрение в състоянието на пациента. Контрол­ните прегледи след една година показват в повечето случаи траен те­рапевтичен успех. Особено благоприятно е протичането при невро­тичните и психосоматичните смущения. Има богат опит в прилагането на метода при партньорски конфликти, депресии, фобии, сексуални смущения, психосоматични оплаквания, както и стомашно-чревни за­болявания, ревматични болки, диабет и астма. Лекувани са и многоб­ройни случаи на психопатии и шизофрении.

Психология
About Веселин Арсов